Истината за пансексуалността

Тя не е еквивалентна на бисексуалността, защото е по-широка по обхват

Рич Савин-Уилямс*

Пансексуалността, като концепция датира от времето на Фройд, но получи ново разпространение със знаменитостите и все по-големият брой млади хора на новото хилядолетие, заявяващи пансексуална идентичност (Grinberg). Дали това загатва за сексуална/романтична ориентация в допълнение към идентичността, не е ясно; който е пансексуален се крепи на хлъзгав наклон.

Пансексуален може да се отнася за някой, който е сексуално и/или романтично привлечен от даден човек независимо от биологичния пол на този човек – но не биологичното му оборудване е най-критичното. Социологът Емили Ленинг разширява тази дефиниция като включва централно джендъра. Следователно, пансексуалността е „сексуално привличане към всички хора, независимо от тяхната полова идентичност или биологичен пол.” Други разширяват дори това широко определение чрез обрисуването на пансексуалността като не отнасящо се до сексуалното оборудване на индивида или колко женствен или мъжествен е той, или се чувства (полова идентичност), а до личността като индивидуалност – обхващащо почти всичко.

Като работна дефиниция, обаче, повечето изследователи биха последвали Морандини и колеги:

„Пансексуалността е често концептуализирана като етикет, който обозначава сексуално или романтично привличане към хора, независимо от тяхното полово изразяване (маскулинно или фемининно), полова идентичност или биологичен пол.”

Те съобщават, че сред нехетеросексуалните пансексуални индивиди, пет пъти повече жени, отколкото мъже се определят като пансексуални. Също така е по-вероятно да се идентифицират като пансексуални нехетеросексуалните от по-младите поколения и тези, които имат полова идентичност, полово изразяване или полова роля, което обществото счита за неподходящи за биологичния пол, който им е бил определен при раждането (известни още като несисджендърни). И накрая, пансексуалните индивиди „поразително представят своите сексуални и романтични привличания, като попадащи в бисексуалния диапазон на сексуалния континуум.”

Това последно положение е проблематично за мнозина, включително и певицата Майли Сайръс, която наскоро се разкри като пансексуална. В интервю за Variety [1] през 2016 г., тя казва:

„Винаги съм мразила думата „бисексуален”, защото това дори ме поставя в кутия. Никога не мисля за някого като за момче или момиче… Очите ми започнаха да се отварят в пети или шести клас. Първата ми връзка в живота беше с мацка… По специално, видях един човек, който не се определя като мъж или жена. Гледайки ги, и двамата бяха: красиви и секси, твърди, но уязвими, женствени, но мъжествени. Бях свързана с този човек повече, отколкото съм била свързана с който и да е друг в живота си.”

Съгласен съм, че трябва да бъдем много внимателни в разграничаването на пансексуалните от бисексуалните индивиди, въпреки че много пансексуални имат „бисексуални” привличания и поведения. Обаче, както Морандини и колеги посочват, пансексуалността по същество „изрично отхвърля привличания, които се основават на бинарните схващания за пола (мъжки срещу женски) и джендъра (мъж срещу жена).”  Ленинг отбелязва: „Докато бисексуалността предполага дихотомия, пансексуалността предполага възможността за привличане към спектъра от полови идентичности.”

Освен това  има много хора, които са изключително или предимно хетеро или гей по отношение на тяхната сексуална ориентация, които също се идентифицират като пансексуални. Те и другите, които са в средата на сексуалностите на сексуалния континуум наблягат на допълните аспекти на личността – като нейната индивидуалност, темперамент, симпатичност или тип фигура.

Ето четирима млади мъже, които съм интервюирал, определящи се като пансексуални – обърнете внимание на подчертаването им на „личността” и собствената им флуидност:

  • Чарлс, на 18г.: „Нещо като да не мисля за себе си като хетеро или като привлечен само от момичета. Не мисля за себе си като за гей или бисексуален, а просто привлечен към всички хора еднакво. Привлечен от личността, а не от джендъра. Няма нищо общо с това дали са мъже или жени.”
  • Маркос, на 19г.: „Джендърът не е от значение. Важна е личността, индивидуалността.”
  • Дейв, на 23г.: „Пансексуален, защото зависи от личността. Казвам на хората, че съм бисексуален, но харесвам повече момичета и че съм сексуално привлечен от момчета, но повече от момичета, тъй като намирам повече качества, които харесвам и намирам за сексуално привлекателни.”
  • Кенуърти, на 23г.: „Пансексуален. По-лесно е да се каже от бисексуален. Зависи от ситуацията. Мога да кажа хетеро… Каквото подхожда на сексуалните привличания и увлечения в момента.”

Истината е, че всъщност ние знаем много малко за пансексуалните и пансексуалността. Например, ние дори не знаем процента на пансексуалните, до голяма степен, защото „пансексуален” рядко се предлага като опция в научните изследвания. Също така, ние не познаваме етапите на развитието на пансексуалните, сексуалните и романтичните истории, личностни характеристики, вариациите в социално-демографските променливи като раса/етнос или социална класа или дори социални нагласи и вярвания за пансексуалните.

Това е жалко, защото пансексуалността е нещо реално с последици и значение сред младите на новото хилядолетие, които търсят идентичности, адекватно отразяващи къде са те с техния вътрешен сексуален и романтичен компас. Пансексуалността предлага на тийнейджърите възможността да не изключват никого само поради неговия биологичен пол или джендър [2]. Тя взривява традиционните категории идентичности, като хетеро, бисексуален и гей.    

 

Източници:

Lenning, E. (2009). Moving beyond the binary: Exploring the dimensions of gender presentation and orientation. International Journal of Social Inquiry, 2, 39-54.

Morandini, J. S., Blaszczynski, A., & Dar-Nimrod, I. (2017). Who adopts queer and pansexual identities? Journal of Sex Research, 54, 911-922.

[1]https://variety.com/2016/music/features/miley-cyrus-the-voice-donald-trump-vmas-woody-allen-coming-out-pansexual-1201884281/

[2] https://www.teenvogue.com/story/what-is-pansexuality

      

* Рич Савин-Уилямс е доктор по психология, професор по Психология на развитието в Корнелския университет и лицензиран клиничен психолог. Автор е на девет книги за развитието на подрастващите. Последните са „Предимно хетеро: Сексуалната флуидност сред мъжете” (2017) и „Да станеш който си: Млади мъже, които са гей” (2016).  

 

Автор: Ritch C Savin-Williams, Ph. D.

Публикувано в Psychology Today на  06 ноември 2017г.

Илюстрация: pinterest.com  

Превод: Мадлен Рафаелян

29 юли 2018 г.