Осиновените деца се справят еднакво добре независимо от сексуалната ориентация на родителите

д-р Джъстийн Лехмилър

 

По-рано тази година бе публикувано едно проучване, което прави предположението, че децата са по-добре, когато са отгледани от хетеросексуални двойки, отколкото от едно-полови [1]. Това проучване получи широко медийно внимание, въпреки факта, че то бе фундаментално невалидно и всъщност почти нищо не казва за родителските умения на гей и лесбийки родители. Обратно на това,  излезе ново проучване за осиновени деца, което заключи, че тези деца се справят еднакво добре, независимо от сексуалната ориентация на родителите си. Въпреки, че по-новото проучване бе академично далеч по-строго, то беше до голяма степен пренебрегнато от основните медии. В тази публикация ще направя преглед на резултатите от това изследване и ще обсъдя защо медиите изглежда не се интересуват от това.

В новото проучване, психолозите от Калифорнийския университет, Лос Анжелис (UCLA) изследват резултатите на 82 деца с висок риск (на възраст от 4 месеца до 8 години), които са били поети от приемна грижа в Лос Анжелис, Калифорния [2]. Шестдесет от децата са били настанени при хетеросексуални родители, а 22 при гей или лесбийки родители. Оценки на децата са правени на два месеца, една година и две години след осиновяването. Във всеки един от тези времеви моменти, изследователите оценяват когнитивното развитие на децата (включително техния коефициент на интелигентност - IQ), нивото на интернализирани проблеми (напр., депресия, тревожност и социално оттегляне) и нивото на екстернализирани проблеми (напр., делинквентно[i] поведение и агресия).

Общо девет сравнения са направени между децата на гей и хетеро родители (по-специално, изследователите са разглеждали когнитивното развитие, интернализираните и екстернализираните проблеми във всяка една от трите времеви точки) и е открита само една статистически значима разлика. Естеството на тази разлика се състои в това, че децата осиновени от гей и лесбийки родители проявяват по-малко интернализирани проблеми след първите два месеца.

Като цяло, учените установяват, че всички деца се справят добре, показвайки повишаване на IQ и намаляване на поведенческите проблеми през времето. Следователно, независимо от сексуалността на родителите си, осиновените деца имат полза от стабилната домашна среда.

Един друг момент от това проучване, което заслужава да се спомене е, че едно-половите родители всъщност приемат деца с по-висок риск, отколкото техните хетеросексуални еквиваленти (т.е. децата приети от родители от един и същи пол е по-вероятно да са родени преждевременно, да са преживели пренатално излагане на субстанции, да са претърпели родителска злоупотреба и пренебрегване и т.н). Фактът, че тези деца са се справили също толкова добре като децата с по-малко рискови фактори, предполага, че едно-половите двойки са всъщност доста добри в родителските грижи.  

Разбира се, това проучване е ограничено, поради относително малкия размер на извадката, но методите са солидни и то има важен принос, тъй като е първото лонгитюдно изследване[ii] на осиновени деца, които имат родители с различни сексуални ориентации. Резултатите от това проучване също се вписват добре в по-широката литература за родителстването, която обикновено съобщава, че има много малко разлики или няма разлики между едно-половите и хетеросексуалните родители.

Що се отнася до причината, защо това проучване не стана международна новина като предходното, което изказва предположението, че хетеро родители имат превъзходство, причината е проста: нулевите констатации не правят секси заглавия. Да се каже, че гей и хетеро родителите са еднакви, просто не поражда същия интерес като заглавие, което обявява, че едната група е по-добра от другата. Медиите скачат на всяко изследване, което открива различия, пускайки провокативни заглавия като: „Проучване: Децата на лесбийките могат да се справят по-добре отколкото техните връстници” или „Проучване откри множество предизвикателства за децата на гей родители”. Медиите не се интересуват от посоката на разликата – те просто искат да говорят за някаква разлика. Защо? Защото историите за различията дразнят хората от всички страни и носят повече читатели. Лично, аз мисля, че е тъжно, че методологически слабо проучване може да породи глобални водещи заглавия, само защото показва различия, докато по-солидно проучване, което заключава, че няма различия, се посреща с колективно свиване на рамене.

За съжаление, лошото поведение на популярните медии, когато става въпрос за научно съобщение едва ли ще се промени скоро и със сигурност ще чуете по-провокативни и противоречиви заглавия за едно-половите родители и семейства до Нова година. Въпреки това, когато става дума за темата за гей родителстването, информацията „от първа ръка” е, че просто няма научно оправдание за дискриминацията спрямо родителите от един и същи пол.  

 

[1] Regnerus, M. (2012). How different are the adult children of parents who have same-sex relationships? Findings from the New Family Structures Study. Social Science Research, 41, 752-770.

[2] Lavner, J. A., Waterman, J., & Peplau, L. A. (2012). Can gay and lesbian parents promote healthy development in high-risk children adopted from foster care? American Journal of Orthopsychiatry, 82, 465-472.

 

Автор: Dr. Justin Lehmiller

Източник: lehmiller.com

Публикувано на 26 декември 2012 г.

Илюстрация: 123rf.com

Превод: Мадлен Рафаелян

19 май 2018 г.

 

[i]  Терминът делинквентно поведение (delinquency) се отнася до престъпления, извършени от непълнолетни (бел.пр.).

[ii]  Лонгитюдно изследване е системен и относително продължителен във времето метод за изследване на особеностите в развитието на личността или група от хора, обединени от един общ признак  (бел.пр.).