"Моят таен живот": Появата на автентичната идентичност на един гей мъж

Авторите на изследването, Ейми Уолш и Елизабет Крепоу си поставят за цел да постигнат разбиране житейската история на един гей мъж, процеса на появата на неговата автентична идентичност от гледна точка на хомофобията. Да покажат, как се е справял с хомосексуалността си във всекидневието и да изследват процеса на неговото разкриване. Този преход от затворен към по-автентичен живот осветлява влиянието на хомофобията на неговите взаимоотношения и активни избори.

Хомофобията е страх и омраза, изразена към гей мъже, лесбийки или бисексуални жени и мъже, както и към хора, които са подозирани, че са ЛГБ. Тя може да се интернализира, създавайки форма на само-омраза, получена от негативните стереотипи свързани с хомосексуалността.

Животът на Брус е бил оформен от хомофобията на другите и неговата собствена омраза към себе си, което е довело до изолация и липса на конкретна автентична идентичност. Настоящата статия се фокусира върху афективните значения, свързани със значими събития в житейската история на Брус и как те са допринесли за трансформацията на темите в неговия живот от жертвено-пасивни към активни, поемането му на активна роля в управлението на своя живот.

Публикувана през 1998 г. в „Американското списание за трудова терапия”, статията на Ейми Уолш и Елизабет Крепоу („My Secret Life": The Emergence of One Gay Man's Authentic Identity) е представена тук със съкращения. Пълната версия може да намерите на https://ajot.aota.org/article.aspx?articleid=1862571

 

Главни повратни моменти в историята на живота на Брус

Брус е 29 годишен гей мъж, който е живял по-голямата част от живота си, криейки сексуалната си ориентация от членовете на семейството, приятели и колеги. Израснал е в малък град с родителите си,  по-малкия и по-големия си брат. Когато Брус  бил малко дете, той  нямал близки другари в игрите и каза, че често „следвал майка си в къщата”. Семейството живеело от социални помощи, тъй като бащата бил трудоустроен. Той пиел много, често до припадък. Сега има рак в терминален стадии. По-големият брат на Брус, алкохолик, умрял в пожар преди няколко години. По-малкият брат продължава да живее у дома. Тъй като Брус живее далеч от родителите си, той не може да ги посещава често. Обаче, той разговаря с тях по телефона всяка втора седмица.

Повратните моменти в човешкия живот отразяват новите роли или отношения (Mandelbaum, 1973). Тези близки отношения или приятелства са важни компоненти от активния избор. Свободно време и работа съществуват в мрежа от взаимоотношения. Смисъл и цел са изградени от тези активности и връзки (Jackson, 1995; White, 1996). Повратните моменти в живота на Брус, свързани с близки отношения с другите са неговата: а) изолация в началното училище и приятелство с Бетси; б) раздяла с Бетси и продължаваща изолация от другите; в) връзка с Том и усилия да скрие тази връзка;  г) започване на процеса на разкриване.

Повратен момент I: Изолация в началното училище и приятелство с Бетси

Започването на първи клас, важна стъпка в развитието, белязана с нарастващата важност на отношенията с връстниците е била трудна за Брус. Спомня си чувството на неудовлетвореност от себе си и несигурността какъв иска да бъде. Той е знаел, че „иска да бъде някой друг”. Имал е малко приятели в училище и си спомня, че е дразнен от другите, поради липсата на координация. Когато е бил на около 9 години, той развил близко приятелство с едно момиче, което живеело в квартала, Бетси. Брус си спомня, че е можел да бъде себе си, когато е бил с Бетси, но че „играел” пред другите. Това приятелство бележи важен повратен момент в живота му, защото представляваше близка връзка с връстник, която му се е изплъзвала в миналото.

Въпреки тази връзка, изолацията на Брус в училище продължила. Когато е бил на около 12 години, той е преживял 15 или 16 епизода на загуба на съзнание. Тези периоди на безсъзнание са се случвали предимно в час по физическо. Той си спомня как се събужда, заобиколен от останалите момчета. Неврологичните оценки не разкриват причина за припадъците.

Повратен момент II: Раздяла с Бетси и продължаваща изолация от другите

Когато Брус е бил на около 14 години, неговите родители и тези на Бетси решават да ги разделят от страх, че те ще станат сексуално интимни. Този обрат е бил голяма загуба за Брус, лишавайки го от приятелството на единствения човек, на когото се е доверявал. Той заменил заетостта си от приятелството на Бетси с пиене. Спомня си, че пиел много в колежа, често с цел да се отцепи. Той напуснал колежа, отчасти поради пиенето си и започнал да работи във фабрика, на 5 часа от неговия роден град. През този период, Брус нямал близки приятели.

Повратен момент III: Връзка с Том и усилия да скрие тази връзка

Брус бил на 22 години, когато срещнал Том и се влюбил в него. Той описва този поврат като позитивна промяна в неговия живот, защото вярвал, че има близки отношения с някого. Том бил гадже на жената, която живеела в апартамента срещу този на Брус. Том продължил връзката с приятелката си, докато поддържа сексуално активна връзка с Брус. Направил това, за да угоди на Брус, който твърдял: „Аз не съм наистина гей!”. Когато Том посещавал своята приятелка, той не спрял да посещава Брус. Някъде по това време, припадъците му са се завърнали и той потърсил лечение в психиатрична клиника. Той не разкрил сексуалната си ориентация на членовете на персонала, защото все още бил „уплашен” от своята сексуалност. Лекуващият екип се фокусирал на неговата депресия и изразил загриженост относно хранителния му режим. Спомените на Брус за тази едноседмична хоспитализация са за лечение „извън целта”.

Повратен момент IV: Започване на процеса на разкриване

Следващият поврат, поредица от последователни промени между 28-та и 29-та година на Брус, го довел до селективно признаване на сексуалната му ориентация. Преди този повратен момент, Брус изгубил по-големия си брат при пожар, установил хетеросексуална връзка, която за кратко го объркала относно сексуалната му ориентация и се почувствал предаден от своя шеф, който казал на някои от колегите му, че Брус е гей. Освен това, една леля, централна фигура в неговия живот, умряла от болестта Алцхаймер. Обратът започнал, когато Брус постъпил за втори път в психиатрична болница, поради стреса в своя живот и продължаващата изолация. По време на тази хоспитализация, получил много индивидуално внимание, тъй като в психиатричното отделение имало само двама пациенти. Членовете на персонала се отнасяли с него като със зрял човек, давайки му увереността да разкрие хомосексуалността си. Те му помогнали да работи за цели, които са били важни за него, предоставили  му много възможности за избор и  му дали непротиворечиви послания, че неговите потребности са били разбрани. Въпреки разкриването пред болничния персонал, Брус продължил да крие своята хомосексуалност от другите.

Известно време след тази хоспитализация, Том скъсал с Брус, обяснявайки, че не може повече да води двойствен живот. Брус бил опустошен от това и отишъл при приятелка лесбийка за подкрепа. Той се разкрил пред нея, казвайки: „Мисля, че може да съм гей” и я попитал как се е справила с това да е лесбийка. Тя му предложила да се включи в група за подкрепа на гей мъже. Брус последвал това предложение и започнал да посещава местна група за подкрепа. Въпреки, че се чувствал подкрепен от тази група, той все още е бил уплашен и потаен за своята хомосексуалност пред другите.

Последният аспект от тази промяна се случил след като Брус чул колега вулгарно да казва: „Тези хомосексуалисти [псувня], трябва да бъдат застреляни.” Брус бил опустошен от този коментар. Онази нощ, след традиционното му обаждане у дома на всяка втора седмица, той се разстроил още повече, тъй като баща му звучал в делириум. Когато Брус затворил телефона, започнал натрапливо мисловно „предъвкване” на предстоящата смърт на баща си, погребението на по-големия си брат  и какво би могло да бъде неговото собствено погребение. Той седнал на кухненската маса и плакал, докато приемал лекарствата, предписани му за депресията. След приемането на правилната доза, все още хлипайки неудържимо, той решил да подреди останалите хапчета на масата,  продължил да плаче, заспивайки накрая от изтощение. Няколко часа по-късно се събудил, сложил останалите хапчета обратно в шишенцето и решил, че никога повече не искал да бъде „толкова лош”. Брус каза, че онази нощ била важна повратна точка. Скоро след това, той скъсал с приятелката си и се разкрил пред майка си. Тези два акта били, освен това, стъпки към признаването на неговата хомосексуалност пред другите.

 

Значими теми

Три значими теми се очертават от историята на живота на Брус: (а) „моят таен живот”: хомофобията на другите; (б) „загуба на съзнание”: отговор на интернализираната хомофобия и (в) „признания”: поява на автентичната идентичност. Първите две теми представят жертвено-пасивен житейски сюжет (Polkinghorne, 1996), в който Брус вярвал, че трябва да крие истинската си идентичност от другите и не можел да живее своя живот открито. Третата тема, свързана с процеса на разкриване, представя трансформацията в житейската история на Брус от жертвено-пасивни теми към активни (Polkinghorne, 1996). Както демонстрира историята на живота на Брус, разкриването не е линеен процес. По-скоро, Брус преживял временни неуспехи, когато започнал да създава автентичен живот за себе си.

„Моят таен живот”: Хомофобията на другите 

Брус крил сексуалната си ориентация от другите, включително от членове на семейството си, приятели и колеги. Докато до неотдавна, тази изолация, усложнена от цената на тайната за семейния му живот, го оставила  без каквато и да е форма на социална подкрепа. Първата, която той нарече „моят таен живот” започнала от детството и го оставила да се чувства изолиран, сам и ужасен от насилието насочено към гей мъже:

Как можеш да живееш през цялото време в страх? Как можеш да живееш в страх от нещо, което никога не се е случило? Но проблемът е, че някои неща се случват всеки ден … Насилието, предразсъдъците или резултата от предразсъдъците към хомосексуалните, побой, убийства, унищожаване на личното имущество, унижение. Това се случва. Вярно, че това не се е случило [на мен], но възможността за насилие, нещо, което се случи с мен, е по-голяма …, отколкото, да речем при който и да е от моите приятели, които са стрейт, хетеросексуални. Бях ли уплашен? Уплашен ли съм? Да.

Страхът от насилие оформя чувствата на Брус към предавания и вестници. Той вярва, че те засилват стереотипите за гей мъжете и объркват хомосексуалността със сексуалните престъпления: „Понякога обществеността гледа на хомосексуалния начин на живот, все едно ние всички сме женствени и не сме истински мъже … Аз не съм убиец. Аз не съм педофил.” Политическата обстановка, също засилва чувството на Брус за изолация и отчуждение. Например, по време на нашите интервюта, настоятелството на местното училище приело спорно предложение, което забранява на училищния персонал да обсъжда хомосексуалността в положителна светлина. Обосновката за това решение беше „защитата на децата”  ("CBS Reports: Faith and Politics," 1995, p. 17). Брус вижда този проблем в различна светлина: решението на училищния съвет му напомня за страха и изолацията, които изпитвал  в училище:

Ако хората са толкова загрижени за деца и самоубийства, а такива неща се случват всеки ден, как родител може да бъде толкова загрижен за децата, а да не им позволява възможността да говорят с някой професионалист по този начин? Това са важни въпроси, които понякога не могат да бъдат казани на приятелите. Това е тежък удар за всеки подрастващ в Америка, това е сигурно, и  за всеки подрастващ по света.

Брус знае какво е да се пази тази част от идентичността си в тайна. Когато е бил физически наранен от някои свои съученици, никога не му е хрумвало да отиде при учител за помощ. Вместо това, той се опитал да се защити като се затвори в черупка. Той каза:

Аз бях доста свит, в черупка. Когато училището приключеше, прибирам се в къщи, пиша си домашното и уча, просто гледам телевизия,  в моя собствен свят съм , чета, изглеждаше като че ли се отдалечавах … . Мислех си за безбройните пъти, когато исках да говоря с някой и не можех … не биваше.

Гей мъжете, лесбийките и бисексуалните жени или мъже се страхуват от разкриването на сексуалната им ориентация от членове на семейството, тъй като такова разкриване може да доведе до отхвърляне или други негативни последици. До неотдавна, Брус избрал да не разкрива своята хомосексуалност на никой от своето семейство, поради този страх. Играенето на тази роля, описана от  Goffman (1959) като защитна практика, създава и поддържа желаната илюзия. За съжаление, понякога тези роли могат да включват скриване на важни характеристики или чувства от другите, в случая на Брус, неговата сексуална ориентация. Брус мислел, както се и оказало, че майка му подозирала, че е гей. Тя казала: „Знаех това за теб от години.”  За съжаление, те разрешили мълчаливата конспирация да продължи, предотвратявайки Брус да бъде приет от майка си, от което той крайно се нуждаел. Брус изрази съжаление, казвайки: „Трябваше да кажа нещо преди години …. Не мисля, че това [откриването на хомосексуалността му] ще промени в някаква степен семейните отношения.”

Брус преживял хомофобия на работа, и както в училищните, и в семейните му преживявания, тази хомофобия го накарала да продължава да крие сексуалната си ориентация от другите. Въпреки тази атмосфера, Брус вярвал, че може да се довери на шефа си и да се разкрие пред него. След известно време, една от приятелките на Брус го прегърнала пред колегите му. Той дочул шефа си да казва: „Защо ще искаш да го прегръщаш? [псувня] Момчето е гей.” Колегите се засмели. Брус се почувствал уязвим и оголен от този инцидент. В друг случай, шефът му казал: „Аз съм щастливо женен, влюбен съм в жена.” Брус вярвал, че шефа му „изразил нещата странно”. Брус си бил помислил или се надявал, че може да се довери на шефа си „но той някак се озлоби към мен”. По-късно, той каза:  

Срамувах се от себе си. Бях заобиколен изключително много от политики и инциденти, насилие към хора, които са гей. Хомосексуалността [хомофобията]. просто сякаш ме тласкаше все повече и повече към криене.        

Цената на тази потайност била невъзможността на Брус да потърси подкрепа от някой, когато Том, неговият първи любовник, прекратил връзката им:

Аз се почувствах отхвърлен подобно на всеки друг, който се е разделил, като всеки от моите приятели, който има приятелка, макар и да чувствах същия вид отхвърляне като тях, аз го чувствах може би двойно [прави жест с два пръста], поради обществото, много от обществото гледа на това поведение като на неморално, грешно, ние трябва да бъдем наказани, трябва да бъдем облагани с по-високи данъци или нещо подобно, а аз, това стана дъното за мен.    

Този инцидент илюстрира цената на живот в тайна. Брус се бил изолирал от всички около себе си. Затова, той нямал мрежа за социално подкрепа, която да бъде да предпазва от стреса му.

„Загуба на съзнание”: Отговор на интернализирана хомофобия

Интернализираната хомофобия е страх и омраза към хомосексуалните и хомосексуалността, насочени към себе си (Weinberg, 1972). Много, но не всички хора, които са гей, лесбийки или бисексуални изпитват подобни чувства към себе си в някакъв момент от живота си. Lerner (1989) пише за лесбийка, която коментирала, че „дългосрочните последици от криенето не само изключват възможността от автентичен емоционален контакт с членовете на семейството, но и бавно разяжда [нейното] чувство за достойнство и самоуважение” (p. 125). Когато човек не обсъжда живота си, както го правят другите, създава усещане за по-скоро построена, отколкото за автентична идентичност.  Jackson (1995) показва тази липса на автентичност в нейното описание на абсолвентски бал, на който една лесбийка вярвала, че играе шарада[i] като не танцувала с партньора си. Тази фалшива идентичност изолира гей мъжа, лесбийката и бисексуалната жена или мъж от групата, защото той или тя носи бремето на тайната. Това може да накара човекът да повярва, че няма с какво да допринесе за групата, а това убеждение може да доведе до ниска самооценка, само-омраза и увеличен стрес.

Брус описва модела на това, което той нарича „спиране на тока” през два изключително стресиращи периода в живота си: началното училище, когато той е бил на около12 години и наскоро, по време на връзката си с Том. Когато Брус бил дете припадъците настъпвали, когато  бил дразнен във физкултурния салон:

Когато се случиха повечето от тези епизоди на „спиране на тока” , видях това момче да ме гледа, отначало си помислих, че гледам през тунел …. Всичко се въртеше около това, че бях привлечен от него, че бях привлечен от някои от другите момчета в моя клас и, че много от тези припадъци имаха кръгов модел. Отчасти, причината, поради която ми причерняваше, беше хипервентилирането, защото бях дразнен, дразнен от всички онези момчета, от които мислех, че съм привлечен и всеки път когато идвах в съзнание, винаги едно от тези момчета беше над мен. Ние бяхме изтрили всички [псувни], с които трябваше да се справям, когато ме дразнеха ….  Това е сякаш имах създадена схема  и аз не знаех, отначало,  какво се случваше.

Брус свързва своите ранни преживявания на припадъци с онези, които е имал като възрастен:

Много рядко с Том имахме възможност да бъдем насаме, така че нищо не можеше да се случи и какво се случва през това време? Срещнах го да се качва по стълбите и после, когато се събудих бях на носилка  и за този период от около 7 месеца, аз бях отново в 8-ми клас, същите епизоди, същите припадъци се появиха, само никой не ме дразнеше …. . Ако не ми предложеше да се видим или спреше да ме види, когато идваше да вземе приятелката си, това ме разстройваше. Вместо просто да се чувствам отхвърлен и да седя и говоря с някого… . Аз се срамувах от себе си за това и много пъти не исках да говоря с никого.

Поради криенето на хомосексуалността си, Брус не можел да се обърне към приятелите си за подкрепа, когато Том не го посещавал. Наскоро, в размисъл за цената на своето мълчание, той каза:

Има неща, които ми се случиха, докато растях, които все още, до днес, са значими неща, за които имам нужда да говоря, за които никога не съм говорил. Намерих начини, намерих извинения, да избягам от всички тези неща и сега …. Осъзнавам колко те са важни, колко са значими. И със сигурност едно от тях е да бъда хомосексуален, да бъда този, който съм и ежедневните изпитания, пред които съм изправен, опитвайки се да общувам и взаимодействам с други хора. А това, осъзнавам, е важно нещо. Осъзнавам под колко голямо напрежение съм всеки ден, когато отивам  на работа. 

„Признания”: поява на автентичната идентичност

По време на интервютата, Брус използва думата признание, когато спомена за своето разкриване. Той разказа за своя приятелка, която живее като скрита лесбийка:

Това момиче никога не призна, но накрая се наложи да се справи [с нейната хомосексуалност] … със себе си и намерих за интересно това, че можем да споделяме някои еднакви истории … от време на време,  тя имаше гаджета мъже, но правеше същото като мен [преструваше се на хетеросексуална ]… тя знаеше, но не желаеше да се примири, признае и приеме факта, че … беше лесбийка.     

На въпроса, защо избра думата признание, Брус отговори, че дори не осъзнал, че я използва. Срамът, който поглъща голяма част от неговия живот, намира отражение в избора на тази дума, тъй като тя отразява силно вградените негативни характерни особености на интернализираната хомофобия. Това може също да отразява борбата на Брус да намери речник, който да отразява приемането на хомосексуалността.  

Наскоро Брус възстанови приятелството си с Бетси, която е лесбийка, живееща открито своя живот. Наскоро, тя е била отхвърлена от партньорката си по същия начин, по който е бил и Брус.  Виждането отново с Бетси е положително и утвърждаващо, защото дава възможност на Брус да получи подкрепата, която е толкова централна за такова приятелство.

Много голяма част от личностното израстване на Брус идва с помощта, предоставена от групата за подкрепа, която той неотдавна започнал да посещава: „Имах куп приятели, които бяха загрижени за мен.” Това е първият му активен избор, в който той може да се срещне с други, без да крие сексуалната си ориентация. Това му дава възможността да бъде утвърден и му осигурява място, където вече не му е необходимо да изгражда фалшива идентичност. Понеже той се доверява на членовете на групата, се оставя да бъде убеден да отидат на гей бар – нещо, което той никога не би направил сам: „Бях смаян и изумен [че] … там имаше … хетеро момичета. Хетеро момичета и техните гаджета танцуваха с всички нас.”

Брус е започнал процеса на разкриване. Той казал на майка си и на своята приятелка Бетси за сексуалната си ориентация. Правейки това, той е започнал да създава положителни, автентични отношения с две много близки до него личности. Опита му с групата за подкрепа му позволява да установи приятелства, които се основават на честност, а не на тайна. Все още, той трябва да се разкрие пред други, в живота си; обаче, той се чувства по-обнадежден и желае да създаде интимна връзка. Групата за подкрепа му дава увереността да има тази надежда, както той каза: „може би мога да срещна някого”.

 

Заключение

Брус интернализира омразата и страха проектиран на гей мъже, лесбийки и бисексуални жени или мъже. Тази само-омраза била очевидна в живота му и попречила на развитието на близки отношения със семейство и приятели, както и развитието на здравословни активни избори. Припадъците, които преживял били в резултат на силно вътрешно напрежение и липса на подкрепа. Тъй като се е чувствал изолиран от другите, той имал малка възможност да се ангажира в позитивни реципрочни взаимоотношения, така необходими за развитието на самооценката.  Промяната на Брус от някой, който изключва близостта и смисъла от активните си избори, започва по време на втората му хоспитализация, когато членовете на персонала се отнасят към него с уважение и го насърчават да контролира своята терапия. Това доверие му дава контрол над терапевтичната интервенция, което му позволява да разкрие сексуалната си ориентация пред членовете на персонала и да започне да формулира своите жизнени цели и да избира дейности, които имат смисъл за него. С кристализирането на неговата идентичност, изграждането на автентични отношения остава твърда цел за Брус.      

 
Превод: Мадлен Рафаелян
04 март 2018 г.
Илюстрация: tumblr.com, theartsyhollow

Amy L. Walsh & Elizabeth Blesedell Crepeau, (1998), "My Secret Life": The Emergence of One Gay Man's Authentic Identity, The American Journal ofOccupational Therapy, July/August 1998, Volume 52, Number 7, pp. 563-569. doi: 10.5014/ajot.52.7.563



[i]  Шарада е игра, чиято цел е да се познае дума или съчетание от думи, намислена от даден човек и евентуално казана на друг, който да я обясни като използва пантомима (бел.пр.)