Моделът на Антъни Д'Ожели за развитие на лесбийска, гей и бисексуална идентичност

Coming out – процесът на развитие на малцинствена  сексуална идентичност ІІI

Да бъдеш лесбийка, гей или бисексуален в преобладаващо хетеросексуално общество не означава просто да си различен, това означава „отхвърляне на социално наложената идентичност на мнозинството” (DꞌAugelli, 1994, р. 314) и противопоставяне на опитите му да заличи или изопачи твоето различие. Как? Като го обяви за отклонение, первезия или вариация на хетеросексуалните отношения; като го стереотипизира, клишира и създаде „приемливия” за хетеросексизма образ на ЛГБ човека, сведен до пародийно, често асексуално лице или го представи като застрашаващ невинността на младите хора сексуален хищник.

Две мощни бариери стоят пред човешкото същество, което достигне до определянето на себе си като лесбийка, гей или бисексуален – социалната невидимост на сексуалната ориентация и социалната и правова санкция прикрепена към нейното открито изразяване. Те превръщат разкриването (coming out) или създаването и развитието на ЛГБ идентичността в продължителен и труден процес.

Най-мъчително, счита ДꞌОжели, е излизането от хетеросексуалната идентичност, която е наложена още при самото раждане на всяко човешко същество в нашата култура. За разлика от другите малцинствени групи, лесбийките, гей мъжете и бисексуалните хора израстват попивайки разрушителните митове за едно-половото привличане преди да оценят, че се отнася за тях. Това прави откъсването на усвоените в процеса на социализация схващания за идентичността от личната история „чудовищно трудна задача” (DꞌAugelli, 1994).

„Скритият учебен план” на хетеросексизма е преподаден на всички, пише ДꞌОжели. В резултат на него, се допуска, че животите на лесбийки, гей и бисексуални не са свързани и не отговарят на социалните обстоятелства, история или култура, „което позволява образа на „есенциалния[i] хомосексуалист” с митични идентичностни характеристики. Тази конструкция на „есенциална” сексуална идентичност предотвратява плавността на сексуалното развитие на лесбийки, гей и бисексуални поради нарушаването на постигнатите хетеросексуални статуси от мнозинството. Монолитните концепции за сексуалната идентичност, които приемат, че достигането на психологическа съгласуваност завършва преди зряла възраст, увековечават хетеросексистката хегемония и подхранват многото пластове на съвсем реалната виктимизация, която не-хетеросексуалните хора трябва да търпят”. ((DꞌAugelli, 1994, р.316)

Учени, теоретици и изследователи са в исторически заговор за насърчаване на есенциалстката, едноизмерна и анти-историческа перспектива на лесбийска-гей идентичност. Например, възгледа, че хомосексуалността е психиатрично разстройство, който беше доминираща културна концепция през по-голямата част от този век, отхвърлянето на исторически, общностни или социални фактори, което оформя изразяването, репресията, потискането и отричането на едно-половите привличания. Когато контекста е приет за ирелевантен, хомосексуалността се превръща в лечима реификация[ii], дисфункционална индивидуална идентичност, откъсната от общия опит. Предполагаемата разлика се трансформира в отделно отклонение. Такива анализи лесно водят до терапевтични методи за девиантната идентичност и към социални политики и закони, които институционализират стигмата. Цялата репресивна последователност е управлявана от нормативния хетеросексуален модел на идентичностно развитие, който конструира хомосексуалността като отклонение, патология и незаконна. Социалният позор и криминализация, прикрепена към девиантната идентичност е в съответствие с метатеоретичния модел, който подчертава тези анализи.” (DꞌAugelli, 1994, рр.316-317)

 

„Сексуална ориентация и развитие на идентичността: Модел на развитие на лесбийки, гей и бисексуални”*

Антъни ДꞌОжели

Процесите на развитие на лесбийска, гей и бисексуална идентичност са описани от гледна точка на концепцията за човешкото развитие през целия жизнен път. Този модел се основава на три основни перспективи за човешкото развитие:

І. Първата перспектива е, че хората се развиват и променят през целия си жизнен път. Това означава, че психическите, когнитивните, поведенческите, емоционалните промени не спират след достигането на социално дефинираната „зрялост” (обичайно хетеросексуален брак и професионална стабилност). Развитието на сексуалната ориентация е продължаващ през целия живот процес. Тази концепция удря в сърцето възгледа за сексуалната ориентация като фиксирана в ранна възраст. Такъв възглед е исторически анахронизъм, въпреки че той може понастоящем да бъде в съответствие с женската и мъжката феноменологична перцепция на тяхната сексуална идентичност. Трябва да се приеме, че сексуалните и любовните чувства могат да се променят в различна степен в течение на живота на индивида; усилията да се внуши нещо друго са прикрити социални конструкции. Например, за един по-възрастен мъж или жена да фокусира своя емоционален живот на някой от същия пол в късните етапи от живота не означава непременно потискане на по-ранни хомосексуални чувства. Чувствата на физическа и емоционална близост към индивиди от същия пол могат да се развиват през целия живот; те са силно обусловени от социални, фамилни и личностни нормативни очаквания.

Етикетите лесбийка и гей и техните негативни конотации[iii] създават мощна бариера за изразяването на интензивна близост към другите от същия пол за по-възрастните хора. Също, индивиди, които се самоопределят като лесбийка или гей могат да преживеят през жизнения си път любовен и сексуален интерес към хора от другия пол, въпреки че пластичността на този процес е ограничена от настоящите сценарии относно как да станеш лесбийка или гей в съвременното общество.

ІІ. Моделът на човешкото развитие въплъщава важността на пластичността на развитието. Пластичността предполага, че човешкото функциониране е високо чувствително към условията на околната среда и промените, причинени от физически и други биологични фактори. Пластичността е отличителна характеристика на човешкото поведенческо развитие. Тя може да се променя  с течение на времето – на различна възраст, някои компоненти на човешкото поведенческо функциониране са устойчиви или отзивчиви към различни обстоятелства. Последиците за развитието на сексуалната ориентация е, че сексуалната идентичност може да бъде много флуидна в определени периоди през жизнения път и по кристализирана в други.

Самоосъзнаването на лесбийска-гей идентичност за много се случва през ранното юношество. Обаче, негативните последици от всякакви хомосоциални-хомосексуални чувства са усилени поради това, че връзките с връстниците вероятно биха могли да бъдат застрашени от изразяването на тези чувства. За много млади хора, комбинацията от намеци, очаквания и социални обстоятелства са такива, че техните социо-сексуални чувства остават дифузни, съзнанието за тяхното значение не е добре развито, а социалните обстоятелства, включващи широкото разпространение на хомофобията, правят появата на едно-полови чувства или поведение малко вероятно. Последиците от ранното разкриване за тези тийнейджъри, чиито чувства са ясни обаче, са рискови.

Въпросът за вариабилността е от съществено значение за сексуалната ориентация. Концепцията за човешкото развитие предлага континуум на сексуални чувства и опит, но предсказва по-малко колебание в индивидуалното сексуално самоопределение в определени фази от живота (напр., в по-късна зряла възраст), в определени типове фамилии (напр., онези, които не ценят различието), в определени общности (такива, като онези със силно традиционни ценности и онези, които са много еднородни по характер) и в определено историческо време (като 50-те години на ХХ век). Това, че сексуалното разнообразие нараства през зрелостта е резултат не само от следпубертетни преживелищни фактори, но също и на излагането на по-малко ограничаващи очаквания и наличността на увеличен обхват от разнообразни поведенчески модели.

ІІІ.  Накрая, този модел се опира на разбирането, че действията на индивида формират неговото развитие. Индивидите и техните фамилии не са пасивни респонденти на социалните обстоятелства; поведенческото развитие също е резултат от съзнателен избор и насочено действие. Индивидуалните действия и действията на семейните членове въздействат на процесите на развитие на личността и семейната единица. Ако допуснем, че развитието включва диференциация, тогава индивидите, които е възможно да бъдат по високо „развити” са онези, които притежават усъвършенствани способности да се държат по различни начини, чиято психо-емоционална отзивчивост дава възможност за поведенческа сложност и чиито социални умения позволяват компетентно действие в широк спектър от социални среди. Тези способности да се действа диференцирано и да се манипулира собственото развитие са в основата на лесбийския, гей и бисексуалния живот.

Но тази власт да се самосъздават, също се корени в контекста. Лесбийките и гей мъжете оформят своето собствено развитие в хетеросексистката култура по необходимост, тъй като тя не предоставя установени социализационни практики за тях. Поради тази историческа нужда, лесбийките и гей мъжете създават социални институции, които предоставят социализационен опит. Например, първичната структура за градския гей мъж е гей бара, докато по-ранните кохорти гей мъже са били социализирани в градските обществени бани, предназначени за множествени, анонимни сексуални партньорства. (Те почти изчезват в резултат на епидемията от ХИВ.) В миналото, лесбийската социализация по-често се е случвала в малки, непублични, неформални групи или в женски „общности”.

Нарастващият брой от несексуални възможности за гей мъжете и по-големия брой от възможности за изразяване за лесбийките днес, ще има огромно въздействие на тяхното отличително „нормативно” развитие. Наистина, съвременната ЛГ младеж срещат далеч повече възможности да споделят своите пълнолетни идентичности, отколкото техните предшественици са имали. Тези възможности ще противодействат на по-ранните идентичности оформени от гей бара и женските общности – че гей мъжете са сексуални машини, неспособни да формират трайни привързаности, лесбийките са обвързани във връзки, без интерес към сексуалното удоволствие, а бисексуалните са амбивалентни. 

Следователно, убеждението, че индивидите могат да насочват своето собствено развитие е невероятно силно за разбирането на развитието на лесбийки и гей мъже в различни исторически времена. За пълнолетен през 1954г. да реши, че има силни гей или лесбийски чувства и публично да каже това е било крайно различно събитие, отколкото би било днес, въпреки че действията биха изглеждали подобни.

В предишните времена, семействата биха могли да се страхуват, че техните потомства ще бъдат арестувани, ще загубят работата си, от социално порицание и изолация. По дефиниция, разкриването на гей или лесбийски статус беше признаване на криминален статус и психична болест. Обичайният семеен отговор беше срам и много лесбийки и гей мъже избираха да се преместят при подкрепящи градски общности, без да кажат на своите семейства за сексуалната си ориентация. В преследването на самоопределение в условията на времето, те бяха принудени към двойна идентичност – нововъзникващата лесбийска-гей идентичност в техния нов  контекст и съществуващата хетеросексуална идентичност, предполагана от техните семейства. За много пълнолетни лесбийки и гей мъже, така се получават две не припокриващи се „семейства” – семейството, от което произхождат и семейството, което са създали.

Въпреки, че разкриването пред семейството остава крайно стресова част от развитието на лесбийки и гей мъже, сега е облекчено от нарастващото културно приемане, повече позитивно представяне в медиите и много повече афирмативни (утвърждаващи) ресурси, включително родителски подкрепящи мрежи. Тези промени смекчават силното семейно отхвърляне от по-ранните генерации, чрез нарастването на социалното приемане и чрез ерозията на широко разпространените митове за родителската отговорност за сексуалната ориентация. Семействата имат по-малко реалистични страхове от ужасяващите негативни последствия за техните наследници, с изключението, че родителите на гей мъже съобщават значителни тревоги относно заразяване с ХИВ.

Все още продължават да съществуват мощни бариери пред личностното развитие. Поради липсата на законова защита, която лесбийките и гей мъжете преживяват в утвърждаването на техните права по отношение на жилища, осиновяване на деца, военна служба и т.н., личностното развитие остава изложено на риск. Застрашаването на работата и кариерата, семейните отношения и личната безопасност неиминуемо повлиява на развитието на идентичността и интеграцията. Историческите, институционалните и културните практики все още негативно повлияват на личностното развитие на лесбийки, гей мъже и бисексуални хора с множество нива на виктимизация.

*****

Този модел представя шест идентичностни процеса, в които се отчитат три групи от фактори, намиращи се в динамично взаимодействие:

  1. Как се чувстват индивидите с тяхната сексуална идентичност през живота си; как се ангажират в различни сексуални дейности с различни значения и как изграждат сексуалните си животи и се чувстват с тях. Този елемент е повлиян от и влияе на втория набор от фактори;
  2. Как е разработена сексуалността от родителски и семейни фактори; как интеракциите с връстници формират и модифицират влиянието на ранната родителска и фамилна социализация и как наученото засяга и бива засегнато от интимните връзки от различен вид. Всичко това е резултат от и засяга третия набор от фактори;
  3. Социалните норми и очаквания на различните географски и субкултурни общности; местни и национални социални обичаи, политики и закони; и основната културна и историческа приемственост и прекъсвания.

 

I Излизане от хетеросексуална идентичност

Това безпокойство включва личностно и социално признаване, че собствената сексуална ориентация не е хетеросексуална. Най-общо, излизането от хетеросексуалната идентичност включва разбиране за природата на собствените привличания (романтични, еротични) и етикетирането им. Първоначално, обширността и значението на новия етикет е несигурно: Това означава ли нов живот или изобщо никаква промяна? Исторически, етикетът съдържа нова идентичност, но това със сигурност е променено. Излизане от хетеросексуалността означава също човек да каже на другите, че е лесбийка, гей или бисексуален. То започва с най-първата личност, на която индивида разкрива сексуалната си ориентация и продължава през целия живот, намалявайки по обхват само, ако той е последователно и публично определен с не-хетеросексуален етикет. Широкото разпространение на хетеросексистки предположения прави необходимост развитието на непрекъснат метод за утвърждаване на не-хетеросексуалността.

II Развиване на личностна ЛГБ идентичност

Индивидът трябва да развие чувство на личностна социално-афективна стабилност, която ефективно да обобщава мислите, чувствата и желанията. С натрупването на повече опит, със сигурност,  един такъв начален статус може да бъде предмет на ревизия. Този личен статус функционира като мобилизираща сила, носейки със себе си указания за действие. Имайки се предвид, че сексуалната ориентация е в основата си социална по характер, ЛГБ етикетът задвижва хората към социално взаимодействие. До голяма степен, те не могат да потвърдят своята сексуална ориентация без контакт с други. По този начин, те трябва да се научат как да бъдат лесбийки, гей мъже и бисексуални с тези конструкции, дефинирани от близката им общност на ЛГБ хора.

В допълнение, критична, изключително трудна част от развитието на личностната идентичност е достигането до пълното осъзнаване на интернализираните митове за не-хетеросексуалността. Някои от тези митове са очевидните стереотипи за инверсията и дисфункционалното развитие. Други са по-малко артикулирани, като твърденията, че лесбийки и гей мъже нямат продължителни връзки, че техните семейства ги отхвърлят, че те никога не могат да бъдат ангажирани с отглеждането на дете и, че не могат да имат властова позиция в обществото. До степента, в която тези възгледи са били съзнателно включени, те са лесни за отхвърляне, но трябва да бъдат отхвърлени, чрез демитологизиращ личен контакт. Такива събития като познаване на едно-полови двойки с дълги връзки, разговори с родители, които сърдечно приемат своите деца и взаимодействия с гей мъже и лесбийки с деца, бавно променят по-дълбоко вкоренените митове.

III Развитие на ЛГБ социална идентичност

Това включва създаване на голям и разнообразен набор от хора, които знаят сексуалната ориентация на индивида и са на разположение да осигурят социална подкрепа. Това също е продължаващ през целия живот процес, който има дълбок ефект върху личностното развитие. В идеалният случай, тази социална мрежа е афирмативна (утвърдителна); положителна; т.е. хората в нея активно, продължително и предсказуемо се отнасят към индивида като лесбийка, гей и бисексуален. Мрежа съставена от хора, които предпочитат индивида да крие сексуалната си ориентация или които не я дискутират изобщо не е афирмативна. Толерантността е наистина вредна в това отношение, тъй като коварно подсилва социалния интерес ЛГБ хората да останат невидими. Поради тази причина, процеса на създаване на подкрепяща мрежа е продължителен. Отнема време човек истински да разбере природата на реакциите на другите. Тези реакции не са постоянни и могат да се променят с времето (и с променящите се обстоятелства). Също, много реакции са хипотетични: реалността на ориентацията на индивида не е преведена в реални различия. Например, някой може да не намира сексуалната ориентация на човека за проблемна, докато не се появи интимен партньор. Реалността на сексуалната ориентация в очите на другите е също сложен процес: членовете на социалната мрежа на индивида също трябва да разкрият пред другите своето признаване/приемане на сексуалната ориентация на своя приятел.

IV Ставане на ЛГБ потомък

Отношенията с родителите често временно се разрушават с разкриването на сексуалната ориентация. Всички налични изследвания споменават връщане към състоянието преди разкриването възможно, едва след известен период от време. Реинтеграцията в семейството по произход е предпочитания резултат от процеса, а семейството (като подкрепяща мрежа) трябва също да бъде афирмативно. Обикновено, семействата показват сложни модели на адаптация, подходите към  родители, сиблинги и членове на разширеното семейство са припокриващи се, но не и еднакви. Голяма част от отговорността за придвижването от толерантността се пада на ЛГБ човека; обикновено, семействата предпочитат да „задържат” девиацията колкото е възможно повече. Тази маневра засилва стигмата и митовете, и държи личността в различна (нехетеросексуална) категория. Докато в случая тежестта със сигурност ще падне върху индивида, все повече родители предприемат активни стъпки да интегрират личността, да разбират и утвърждават нейния живот.

V Развиване на ЛГБ интимен статус

Психологическата сложност на едно-половите диадични връзки е направена много по-проблематична от невидимостта на лесбийките и гей двойките. Мнението, че гей мъжете са самотници и не могат да формират връзки с каквато и да е продължителност, поради сексуална невъздържаност със сигурност доминира в нашите възгледи, дори на лесбийките. Това е така, тъй като нашите социални и културни апарати за хетеросексуално свързване са недостъпни за лесбийки и гей мъже (като по този начин се произвеждат по-малко ангажиращи връзки и/или „бракове”, например); това е добър пример как социалната структура подсилва хетеросексизма. Липсата на културни предписания директно приложими към ЛГБ хората води до неяснота и несигурност, но тя, също така, принуждава възникването на лични, специфични за двойката и общността норми, които би трябвало да бъдат повече личностно адаптивни (Бележка: Как нормите радикално се промениха в градските гей общности след ХИВ епидемията).

VI Влизане в ЛГБ общността

Тази група от идентичностни процеси включва развиването на ангажименти към политическа и социална дейност. За някои, които вярват, че тяхната сексуална ориентация е чисто личен въпрос, това никога не се случва. Други се ангажират в социална или политическа дейност буквално рисковано, застрашавайки работата или жилищата си. Разбирането на собственото развитие като лесбийка, гей или бисексуална личност обикновено включва конфронтация с актуалните социални и политически бариери пред развитието. Неравенството става по-ясно, с все по-голямата и по-голямата откритост на личността или с научаването на колко криене е необходимо и защо. Да бъдеш овластен като лесбийка, гей или бисексуален човек, включва осъзнаване на структурата на хетеросексизма, природата на свързаните закони и политики, и ограниченията на свободата и изследването да бъдеш лесбийка, гей или бисексуален в пълния мисъл – да имаш съдържателна идентичност – води до осъзнаването на историята на собственото потисничество. Обикновено това води също до оценка за това как потисничеството продължава и ангажираността да й се противопоставиш. 

Заключение

Процесите на формиране на лесбийска, гей и бисексуална идентичност са много различни за 20-годишния през 1994 г., отколкото те са били за човек на 20 г. през 1974 г. През тези двадесет години, важни събития се случиха в лесбийската и гей историята, събития които фундаментално преструктурираха процесите на развитие на идентичността. Промените са драматични – от психична болест към алтернативен стил на живот, към сексуална вариация, към различно малцинство. През 1974 г., младият мъж, който чувстваше привличане към други мъже щеше да нарече себе си хомосексуалист; етикетът беше еквивалент на само-диагностициране с психично заболяване. Управлението на това психично заболяване по позитивен начин – изобщо неговото отстояването - включваше влизане в маргиналния свят на гей гетата в големите метрополиси. Ако се случеше разкриване на сексуалната ориентация, вероятността от фамилно отхвърляне беше изключително висока. Миграцията към определени метрополиси често се случваше без разкриване пред семейството, така че новите градски жители създаваха местна гей идентичност, докато поддържаха своята бивша хетеросексуална идентичност за своите семейства, повечето приятели и най-вече колеги.

Разбира се, много хора несъзнателно потискаха своите чувства, влизайки в хетеросексуален брак, но също така, много потискаха съзнателно своите чувства. Общественото мнение за гей идентичността беше достатъчно отблъскваща, за да осуети формирането на позитивна идентичност. Социалната реалност, в тези времена, насочваше мъжете към много потайни и силно сексуализирани среди за тяхната социализация. Независимо от 20-те години прогрес, нашата култура едва ли е лесбийски и гей афирмативна. Категоричната дискриминация е законна на много места, а строги наказания за лесбийски и гей секс могат да бъдат наложени в почти половината щати. Всички доказателства сочат към общото приемане на анти-лесбийски и анти-гей възгледи, чувства и действия в нашата култура.

Развитието на лесбийската идентичност беше дори още по-невидима в нашата култура преди двадесет години, въпреки че се считаше за не по-малко патологична по природа. В градските гей квартали, жените бяха по-малко видими – имаше по-малко барове и нямаше женска версия на гей бани и културните стереотипи за лесбийското поведение никога не се развиха до прецизността на стереотипите за гей мъжете. Поради тези и други фактори, свързани с техният статус като жени, лесбийките имаха много по-големи трудности да излязат от хетеросексуалната идентичност. Времето за осъзнаване на тяхната сексуална ориентация беше по продължително, тъй като техните сексуални чувства обикновено бяха обезценени. Едно-половите чувства между жени биха могли лесно да се асимилират като емоционални, а не сексуални. Без културната очебийност на лесбийския етикет и без обединяването на вътрешните чувства и социални опори, формирането на женската идентичност беше значително по-сложно. За щастие, лесбийките можеха да намерят някаква подкрепа от женските движения, въпреки че тази подкрепа никога не беше изцяло недвусмислена.

За 20 годишната жена, който се разкрива през 1994 г., някои аспекти на създаването на лесбийска идентичност може да изглеждат сходни, но много са различни. От както през май 1987г. „его-дистоничната хомосексуалност” беше премахната от DSM-III-R; професионалните групи подчертават нормалността на различните сексуални идентичности, а богатата лесбийска култура на литературата и музиката е относително достъпна. Все пак контекста остава решаващ. Млада жена от Бъркли, Калифорния се разкрива много различно от тази от селска централна Пенсилвания толкова много, че човек може да помисли, че тези жени обитават различни психологически светове. Така, младата жена от централна Пенсилвания, която казва на майка си, че излиза на среща с колежката си може да отприщи психологическа буря, която не-гей хората никога не ще преживеят, въпреки че последствията от това, вероятно ще бъдат по-малко травматични, отколкото биха били за нейните връстнички през 1974 г. Много не ще кажат на майките и бащите си, но онези, които го направят може да им бъде казано да не го казват на разширеното семейство и да го запазят за себе си.

Жените, все пак, могат да създадат идентичност за себе си по-лесно, отколкото в миналото, откакто съществуват повече помагащи ресурси, дори и в географски области, в които по-рано е нямало такива. Процесът на „ставане лесбийка” е далеч по-лесно психологически управляем, но все още е компрометиран от широкото разпространената социална и институционална стигматизация, която не може просто да бъде оставена на заден план. Рискът от загубата на работно място, жилище, фамилни връзки и т.н. е все още фундаментален за психологическите процеси на идентичността и тези реалности не могат да бъдат пренебрегнати. Как може някой да постигне идентичност, когато това може да доведе до загуба на работа, изгонване от жилището и дори арест?

В бъдеще, изследвания на лесбийски, гей и бисексуални животи трябва да започват с предположението, че идентичността е непостоянна. Въпреки, че индивидите възприемат своя идентичностен статус като постоянен, той е гъвкав; това трябва да стане самия фокус на изследване. Идентичността е евристично замислена като динамичен процес на интеракция и обмен между индивида и многото нива на социални колективи през неговия исторически период. За много (включително лесбийки, гей и бисексуални изследователи), постигането на чувство на цялостна афективна идентичност може да изглежда крайната точка на афективното развитие. Това мнение със сигурност е захранвано от емоционалните напрежения от хетеросексуалното излизане и хетеросексистките бариери, с които трябва да се сблъскваш ежедневно. Нашите концепции и научни изследвания могат неволно да заменят концептуалния хетероцентризъм с хомоцентризъм и може да попречат на анализите и изучаването на продължаващото развитие и процеса на идентичност сред ЛГ популацията. Премахването на концепцията за идентичността като предварително определена, имплицитна (скрита) хетеросексуална цел на развитието, би ни помогнало да проучим как хората продължават да се развиват.

 

* Представеният модел за развитието на лесбийска, гей и бисексуална идентичност, описан от А. ДꞌОжели е в съкратен и преработен вариант

DꞌAugelli, А. R. (1994). Identity development and sexual orientation: Toward a model of lesbian, gay and bisexual development. Взето от https://www.researchgate.net/publication/258691916n

Превод: Мадлен Рафаелян
24 октомври 2017 г.

[i]  Есенциален се отнася за заболяване с неуточнена причина (бел.прев.).

[ii] Реификация означава овеществяване, опредметяване на абстрактни понятия, в резултат на което те се представят като нещо материално, реално, съществуващо –бел.прев.

[iii]  Конотации – идеи или усещания, които дадена дума поражда и които допълват буквалното й значение – бел прев.