Спрете да повтаряте "Това е толкова гейско!": 6 вида микроагресии, които вредят на ЛГБТК хората

д-р Кевин Надал*

Когато бях малък, чувах моите братя, братовчеди и приятели доста редовно да казват неща като: „Това е толкова гейско!”. Обикновено, аз се смеех с тях, горещо надявайки се, че те не знаят моята тайна. Родителите ми и други възрастни в моя живот ми казваха неща като: „Момчетата не плачат” или „Бъди мъж!”, което по същество беше техния начин да ми казват, че да си емоционален е забранено или е признак на слабост.  

Когато бях тийнейджър, имаше няколко момчета в гимназията, които ми се подиграваха почти всеки ден. Когато минавах покрай тях в залите, те ме наричаха „педераст” или крещяха името ми с превзети гласове. Научих се да преминавам край тях без да показвам никаква реакция; не можех да ги оставя да разберат, че това ме притеснява, иначе щях да им докажа, че наистина съм гей. Не казах на никого за тормоза (на родители, учители или някой друг), защото, признавайки че съм дразнен, че съм гей, би означавало, че признавам, че съм гей. Никога не съм се чувствал толкова самотен в моя живот.

В колежа беше малко по-добре. Макар и да не бях вече тормозен за моята скрита сексуална ориентация, аз нямах нито един приятел, който да бе открит гей и повечето от моите приятели също нямаха такива. Някои от моите приятели и членове на семейството ми, все още правеха случайни хомофобски шеги пред мен. Въпреки, че много мои близки ми казаха по-късно, че са подозирали, че съм гей, нито един не ми беше дал каквато и да е причина да вярвам, че са били гей-приятелски настроени. Така че, аз просто останах в дрешника още няколко години до момента, в който повече не можех да издържам.

В ретроспекция, много трудно ми беше да приема моята гей идентичност, поради микроагресиите, които преживявах през целия си живот. Микроагресиите са ежедневните ни срещи с финната, едва доловимата дискриминация, които хората от различни маргинализирани групи преживяват през живота си (Sue et al., 2007). Някои микроагресии са несъзнателни (т.е. извършителят дори не знае, че е направил нещо), а някои микроагресии могат да бъдат непреднамерени (т.е. извършителят може да е наясно с действията си, но може да не осъзнава негативното въздействие, което могат да имат върху хората).

Една от причините, поради които за мен беше важно да изучавам микроагресиите срещу лесбийки, гей, бисексуални, трансджендърни, куиър и питащи се (ЛГБТК) хора беше, защото знаех, че съществува този вид дискриминация и защото предполагах, че те имат значително въздействие върху живота на ЛГБТК хората, особено по отношение на тяхното психично здраве и развитието на идентичността. Аз работих съвместно с двама колеги-психолози, д-р Дейвид Ривера и д-р Мелиса Корпус, с които теоретизирахме различните видове микроагресии, които засягат ЛГБТК хората  (виж Nadal et al., 2010). През последните няколко години, моят изследователски екип и аз интервюирахме всички групи ЛГБТК хора и всички те съобщиха, че микроагресиите са много чести в живота им.

Ето няколко примера:

1) Използване на хетеросексистка и трансфобска терминология

Тези видове микроагресии се случват, когато някой използва презрителен хетеросексистки или трансфобски език към или относно ЛГБТК лица. За мен, това е винаги, когато някой каже „Това е толкова гейско” или „Не хомо” в мое присъствие; за моите трансджендърни приятели, това може да бъде по всяко време, когато някой каже „tranny”[i], „тя-мъж” или други унизителни термини. В хип-хопа, често се случва рапърите да използват безразборно думата „педераст”, което след това дава разрешение на децата да използват термина в ежедневието. Може би за това 9 от 10 ЛГБТК ученика от гимназиите съобщават, че преживяват тормоз в училище, а 2/3 от тях казват, че се чувстват застрашени  (Gay, Lesbian, and Straight Education Network, 2010).

2) Одобрение на хетеронормативната култура и поведения

Тези видове микроагресии се случват, когато ЛГБТК човек е приет за хетеросексуален или когато е насърчен да действа по полово съответстващ начин. Зная от опит, защото ми е казвано, че не бива да бъда толкова превзет или, че трябва действам „по-мъжествено”. Като дете, семейството ми ме принуди да спортувам, обаче си отдъхвах, когато играех с Барби. Като млад мъж, когато някой ме питаше „дали имам приятелка” или „съпруга и деца”, по същество ми казваха, че те са очаквали да бъда хетеросексуален. Хетеросексуалните не осъзнават, че за тях е обичайно да приемат, че някой е хетеро, освен, ако няма доказателства за друго.

3) Предположение за универсалността на ЛГБТК опит

Тези видове микроагресии излизат наяве, когато хетеросексуалните хора допуснат, че всички ЛГБТК хора са еднакви. Например, хората ми казват, че не съм „типичния гей”, защото не отговарям на някакъв стереотип; друг път хората предполагат, че автоматично ще тръгна с друг гей мъж просто, защото ние сме привлечени от същия пол. Лесбийки съобщават, че хората предполагат, че те всички трябва да са мъжествени, докато бисексуалните хора съобщават, че са често стереотипизирани като „объркани” (Nadal, Issa, et al., 2011). Много трансджендърни жени казват, че са били арестувани и фалшиво обвинени, че са сексуални работнички (Nadal et al., 2012), което показва, че тези предразсъдъци и микроагресии дори могат да имат правни последици.

4) Дискомфорт и неодобрение на ЛГБТК преживяванията

Тези видове микроагресии включват случаи, в които към ЛГБТК хората се   отнасят с неудобство, осъждане или и двете. Това се случва всеки път, когато някоя двойка гледа на моя годеник и на мен с отвращение, когато се държим за ръце на публично място. Това се случва и когато хората заявяват, че сексуалната ми ориентация е „гадост” или, че половата идентичност на трансджендърно лице е „неестествена”. Един неотдавнашен пример за това в медиите е историята на трансджендърен учен, който бе аутнат (публично оповестяване на малцинствената сексуална или полова идентичност на дадено лице, без неговото разрешение и знание – бел. прев.) и осмян за нейната полова идентичност от журналист. Макар и статията да е трябвало да се фокусира върху едно от нейните открития, авторът избира вместо това да фокусира статията си на нейната полова идентичност. Макар, че подобни случаи могат да се случат при много ЛГБТК хора, тази история е особено трагична, защото трансджендърната жена, която е била набелязана, в крайна сметка се самоубива.  

5) Предположение за сексуална патология или аномалия

Тези микроагресии се случват, когато хетеросексуалните смятат ЛГБТК хората за сексуални отклонения или прекомерно сексуални. Един пример за това на системно ниво е федералната забрана за всеки мъж, който е правил секс с друг мъж да дари кръв. Така че, дори ако мъжът е ХИВ негативен и е бил в моногамна връзка през целия си живот, той се счита за изложен на риск и следователно е неподходящ кръводарител. Пример от медиите включва веднъж, когато Парис Хилтън каза, че гей мъжете са „отвратителни” и „вероятно имат СПИН” или неотдавна, когато „Ергенът” (от едноименното американско реалити „The Bachelor” – бел.прев.) каза, че гей хората „в известен смисъл са извратени”. В ежедневието често срещано явление е когато хората предполагат, че ЛГБТК индивидите могат да бъдат насилници на деца и са бдителни за ЛГБТК учители и детегледачи. Всеки път, когато някой хетеро мъж предполага, че ще го свалям, той не само погрешно се ласкае, но и съобщава, че според него гей мъжете не могат да си държат ръцете прибрани.

6) Отричане на личната телесна неприкосновеност

Тези видове микроагресии се проявяват предимно към трансджендърни хора и включва взаимодействия, при които другите се чувстват правоимащи или удобно да обективират трансджендърните тела. Например, когато неотдавна Кейти Кърик  (Katie Couric) попита Кармен Карера (Carmen Carrera) за гениталиите й, тя неуместно и обидно зададе въпрос, който никога не би задала на сисджендърна личност (т.е. личност, чиято полова идентичност съответства на пола, с който е роден). Как бихте се чувствали, ако някой ви попита за гениталиите ви по националната телевизия?

Защо това има значение?

Всички тези микроагресии оказват значително въздействие върху живота на хората. Въпреки, че някои от тези преживявания може да изглеждат кратки и безвредни, много проучвания установяват, че колкото повече хората преживяват микроагресии, толкова по-вероятно е те да съобщават за симптоми на депресия, психологически дистрес и дори физически проблеми. Например, наскоро публикувах изследване, което установи, че колкото повече расови микроагресии цветнокожите хора преживяват, толкова по-вероятно е те да съобщават за депресивни симптоми и негативна представа за света (Nadal et al., 2014). В друго изследване ЛГБТК участници описват, че когато са преживели микроагресии, те са се чувствали депресирани, тревожни и дори травматизирани (Nadal, Wong, et al., 2011). Освен това, като се има предвид, че при  младите ЛГБТК хора  има по-голямо разпространение и злоупотреба с наркотични вещества, бездомност и самоубийство (see Nadal, 2013 for a review) е още по-важно да се опитаме да минимизираме микроагресиите и направим света по-добро място за тях.

И така, какво можете да направите?

Е, на първо място, нека всички да спрат да казват неща като: „Това е толкова гейско!” или „Това е толкова куиър!”[ii]. Ако нещо е странно, кажете, че е „странно”! защо е нужно да намесвате ЛГБТК хората? Поправете другите, когато използват хомофобен/трансфобен език или подкрепят ЛГБТК стереотипи. Нека да учим децата си да обичат хората вместо да ги мразят. Ние имаме силата и властта да трансформираме това следващо поколение млади хора да бъдат непредубедени и страхотни. Нека да го направим заедно. Второ, нека да признаем, когато извършим микроагресии, да се учим от неправомерните си действия и да се извиним. Ние всички правим грешки, съзнателно или не, и е нужно да признаваме, че сме ги направили. Слушайте какво се опитват да ви кажат и се опитайте да не бъдете отбранителни. Най-лошото нещо, което можем да направим е да отречем, че някой е наранен или обиден от нещо, което сме казали или сторили; всъщност, правенето на техните преживявания недействителни  би могло да се счита за микроагресия само по себе си.

Например, когато Пиърс Морган (Piers Morgan) интервюира трансджендърната авторка Джанет Мок (Janet Mock) в своето шоу през изминалата седмица. В описанието на г-ца Мок на екрана се четеше: „била момче до 18 годишна възраст”. Междувременно, по време на шоуто, на неговия туитър акаунт се четеше: „Как бихте се чувствали, ако разберете, че жената с която се срещате е била преди това мъж?”. Мис Мок, заедно с много трансджендърни поддръжници и сисджендърни съюзници отвърнаха на г-н Морган чрез Туитър, посочвайки неговите предразсъдъци. Вместо да признае, че може да е обидил хората, г-н Морган реагира с туитове като:

„Много съм разочарован от туита на @janetmock тази вечер. Преднамерено и фалшиво, подхранване на усещането за мен, че съм „трансфобен”. Неприятно”

„Що се отнася до всички разярени трансджендърни поддръжници, вижте колко сте ГЛУПАВИ. Аз съм на ваша страна, тъпаци!”

Макар и да не вярвам, че г-н Морган умишлено се е опитвал да обижда (всъщност е възможно той да вижда себе си, като трансджендърен съюзник), неговото фокусиране на рождения пол на мис Мок и превръщането в сензация на нейната промяна е често срещана микроагресия, която трансджендърните хора преживяват. Може би, ако той можеше напълно да  емпатизира на трансджендърните хора и на дехуманизацията, която ежедневно преживяват, той нямаше да стане толкова отбранителен. Всъщност, той можеше да се извини и да покаже как тези моменти могат да ни учат.

И накрая, ще завърша с две неща за моите ЛГБТК братя и сестри. Първо, следващия път, когато преживеете микроагресия, знайте че има милиони хора, които са преминали или преминават през това.. Второ, нека се опитваме да не извършваме микроагресии едни към други. Нашата общност е голяма и ние истински се нуждаем да работим заедно.

 

*Д-р Кевин Надал е доцент по психология в Колежа по наказателно правосъдие „Джон Джей” – Градски университет на Ню Йорк, заместник-председател на Азиатско-американската психологическа асоциация и автор на книгата „”Това е толкова гейско!” Микроагресии и лесбийска, гей, бисексуална и трансджендърна общност”.

References:
Gay, Lesbian and Straight Education Network (2010). The 2009 National School Climate Survey: The Experiences of Lesbian, Gay, Bisexual and Transgender Youth in our Nation's Schools. New York: GLSEN.
Nadal, K. L. (2013). That's So Gay! Microaggressions and the Lesbian, Gay, Bisexual, and Transgender Community. Washington DC: American Psychological Association.
Nadal, K. L., Griffin, K. E., Wong, Y., Hamit, S., & Rasmus, M. (2014). Racial microaggressions and mental health: Counseling clients of color. Journal of Counseling and Development. 92(1), 57-66.
Nadal, K. L. Issa, M., Leon, J., Meterko, V., Wideman, M., & Wong, Y. (2011). Sexual orientation microaggressions: "Death by a thousand cuts" for lesbian, gay, and bisexual youth. Journal of LGBT Youth, 8(3), 1-26.
Nadal, K. L., Rivera, D. P., & Corpus, M. J. H. (2010) Sexual orientation and transgender microaggressions in everyday life: Experiences of lesbians, gays, bisexuals, and transgender individuals. In D. W. Sue (Ed.), Microaggressions and Marginality: Manifestation, Dynamics, and Impact (pp. 217-240). New York: Wiley.
Nadal, K. L., Skolnik, A., & Wong, Y. (2012). Interpersonal and systemic microaggressions: Psychological impacts on transgender individuals and communities. Journal of LGBT Issues in Counseling, 6(1), 55-82.
Nadal, K. L., Wong, Y., Issa, M., Meterko, V., Leon, J., & Wideman, M. (2011). Sexual orientation microaggressions: Processes and coping mechanisms for lesbian, gay, and bisexual individuals. Journal of LGBT Issues in Counseling, 5(1), 21-46.
Sue, D. W., Capodilupo, C. M., Torino, G. C., Bucceri, J. M., Holder, A. M., Nadal, K. L., & Esquilin, M. E. (2007). Racial microaggressions in everyday life: Implications for counseling. The American Psychologist, 62(4), 271-286.

Автор: Kevin L. Nadal, PhD
Публикувано в American Psychological Assosiation, Psychology benefits society, psychologybenefits.org на 7 февруари 2014 г.
Илюстрация: psychologybenefits.org
Превод: Мадлен Рафаелян
12 август 2017 г.
 


[i]  Tranny е жаргонна дума за травестит, използван е предимно за описание на трансджендърни, особено за трансджендърни жени, счита се за обида.

[ii]  Куиър(queer) - буквално от английски означава „ексцентричен, странен”. Жаргонен термин, който се употребява като общ за лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансджендърни.