Моделът на Вивиан Кас за развитие на лесбийска и гей идентичност

Coming out - процесът на развитие на малцинствена сексуална идентичност ІІ

Вивиан Кас (1979) описва процеса на развитие на лесбийска и гей идентичност в шест етапа. Нейният модел е една от основните теории за описание на етапите на разкриването. Тя е развита от психо-социална перспектива и отчита „представата на индивида за дадена характеристика от личността му, произтичащото от нея поведение, както и представата му за начина, по който друг човек възприема същата характеристика” (Родригез, 1998, с.133). На всеки етап от процеса на развитие на идентичността е възможно тя да бъде преустановена. Индивидът може да избере да не развива тази идентичност по-нататък.

Критиките към този модел са, че:

- той не взема предвид социално-културните фактори, които биха могли да повлияят на личностното развитие (раса; етнос; религия; образование; социално-икономическо положение и др.);

- линейния характер на модела предполага последователно преминаване през всички етапи от развитието на идентичността, без да уточнява, че някои хора могат да ревизират тези фази в различните етапи от живота си. Както Weinberg (1984, посочено в Cox&Gallois, 1996) отбелязва, линейните модели игнорират възможността за промени в идентичността през жизнения път на индивида;

- днес, той е по-малко валиден, отколкото е бил в своето начало, поради промяната в характера на социалната стигма и нейните управленски практики.

През 2000 г. е проведено изследване, което да провери актуалността на модела на Кас (Myers et.al, 2000). То установява универсалността на някои от предложените от Кас етапи, но намира несъответствие в реда, по който се преживяват те, както и че не всеки индивид неизбежно преминава през всички от тях. Всъщност този модел, както самата авторка отбелязва, е обща насока за разбирането как индивида достига до приемане на хомосексуална идентичност. „Той не претендира да бъде истина във всяко едно отношение за всички хора, тъй като индивидите и ситуациите са сложни по своята същност. След време, промените в социалните нагласи и очаквания ще изискват промени в модела” (Cass, 1979, p. 235).

Моделът на Вивиан Кас се счита, че е с най-сложния подход към развитието на личността, който е описан в рамките на теорията за междуличностната конгруетност (съвместимост) (Cox&Gallois, 1996). Независимо от критиките към него, дори и днес, след повече от три десетилетия, той остава най-широко използвания модел за развитието на лесбийска и гей идентичност.

 

 “Формиране на хомосексуална идентичност: теоретичен модел”*

Вивиан Кас

І Объркана идентичност

В ежедневието си, хората попадат на информация за хомосексуалността и хомосексуалните. Осъзнаването от човек, че неговите чувства, мисли или поведение могат да бъдат определени като хомосексуални е в несъответствие с представата му за себе си като хетеросексуален. В резултат на това, той преживява смут и объркване и е принуден да си зададе въпроса: „Ако моето поведение може да бъде наречено хомосексуално, това означава ли, че аз съм хомосексуален?” Тъй като, това е в конфликт с предишната му представа за себе си като не-хомосексуален, той започва да изпитва съмнения. Напред излиза изгарящия въпрос „Кой съм аз?”. На този етап, водещото чувство е на личностно отчуждение.

В опит да разреши това объркване, индивида приема един от наличните три подхода:

Първият подход е използван, когато човек възприема хомосексуалното значение на своето поведение като вярно и приемливо (например, харесва идеята собственото му поведение да бъде наречено хомосексуално). Сега хетеросексуалната идентичност е под въпрос и той се пита: „Аз хомосексуален ли съм?” С цел да отговори на този въпрос и намали объркването което съществува в него, той започва да търси по-нататъшна информация (например: четене на книги и статии, внимателно слушане на всяка дискусия за хомосексуалността, консултиране с професионален консултант). Нарастването на сигурността на човек в хомосексуалното значение на неговото поведение го тласка към втория етап от развитие на идентичността.

Вторият подход е използван, когато индивида възприема хомосексуалното значение на своето поведение като вярно, но нежелано. Той има три начина, чрез които да възстанови предишната представа за себе си като хетеросексуален:

- да потисне всяко едно поведение, което може да бъде определено като хомосексуално;

- да избягва всяка информация за лесбийки и гей мъже;

- да отрече собственото еднополово привличане и поведение в миналото, което при някои индивиди може да бъде подсилено с приемането на силно анти-гей отношение.

Когато човек успее в прилагането на тази стратегия, конфликта и объркването са отстранени, а развитието на идентичността е спряно. Но, ако неуспее напълно в това, той неохотно приема възможността за своята хомосексуалност. Това бележи началото на това, което може да стане негативна или самонараняваща идентичност. Понякога потискането на хомосексуалното поведение може да служи като временна отсрочка, докато индивида обмисли значението на своето поведение и последствията от значението, което може да му се придаде. Ако то изглежда приемливо, то той може доброволно да се откаже от задържащата стратегия.

Третият подход е използван, когато човек вижда значението на своето поведение като и невярно, и нежелано. В този случай той работи за предефиниране значението на своето поведение като не-хомосексуално, без да се нуждае от каквато и да е промяна в актуалното си поведение. Примери за използване на тази стратегия могат да бъдат наблюдавани сред затворническата популация или сред проституиращите мъже.

Човек може да постигне придаването на ново значение на хомосексуалността, чрез когнитивно реконструиране или на собственото поведение, или на природата на ситуацията. Когато първото се случи, хомосексуалността става предефинирана и ограничена до определени граници, които не включват собственото поведение. При мъжете показването на чувства, целуването по устата и повтарящи се контакти с една и съща личност може да бъде възприето като хомосексуално, докато гениталния контакт е просто „нищо сериозно”. При жените, гениталният контакт се счита за хомосексуален, но силните емоционални чувства към друга жена – не. Чрез погрешното възприятие на ситуацията, човек променя контекста на поведението си. Значението на поведението повече не е хомосексуално, а по-скоро („експеримент”, „инцидент”, „просто пиян”, „начин да изкараш пари”, „да си заедно с другите”). Тази стратегия прехвърля индивида към позиция на лична невинност, която му разрешава да отрече отговорността за поведението си.

Когато когнитивното реконструиране е успешно, индивида възстановява първоначалната представа за себе си като хетеросексуален, което води до спиране на развитието на идентичността.

Задачата на развитието в етапа на объркване е решаването на кризата на личността, свързана с въпроса „Кой съм аз?”.

ІІ Сравнение на идентичността

На този етап, човек приема възможността да бъде гей или лесбийка, заявявайки „Аз може би съм хомосексуален” и разглежда по-широките последствия от тази предполагаема ангажираност. Той започва да осъзнава различията между начина, по който той възприема себе си и поведението си и възприятието му за начина, по който другите гледат на това поведение и на неговата същност. В резултат на това, индивидът достига до чувство на отчуждение от другите и че „не принадлежи” нито към обществото като цяло, нито към специфичните подгрупи като семейство и връстници. Отчуждението от себе си се превръща в социална изолация. „Аз съм различен” е обобщаващ израз на това отчуждение.

Приемането на себе си като хомосексуален води човек до осъзнаването, че всички насоки за поведение, идеали и очаквания за бъдещето, съпровождали хетеросексуалната идентичност вече не съответстват на неговия живот и най-важното, няма други на тяхното място. Той трябва да намери нов смисъл на живота си. Отчуждението, съпровождащо тази загуба на хетеросексуалните структури може да го накара да потърси професионално консултиране с апела „Аз не искам да съм различен.” Пред индивида са отворени четири възможности, чрез които да се опита да намали чувството на социално отчуждение.

Първият подход е използван, когато човек реагира позитивно на идеята, че е различен и възприема хомосексуалния си Аз и поведение положително. Има три групи хора, които реагират по този начин:

♦ Онези, които са имали чувството, че „винаги са били различни”, поради това, че са имали онова, което по-късно е било наречено хомосексуални чувства, мисли и поведение. В ранните стадии на формиране на идентичността просто се потвърждава това различие и се идентифицира неговия източник, което води човек до осъзнаването, че съществува гей група към която той вероятно принадлежи.

♦ Онези, които са се чувствали „различни” през живота си, поради своят не-конформизъм към хетеросексуалната роля. (Например, някои жени споделят, че често като хетеросексуални са се чувствали неудачници в този хетеросексуален свят, за това, че не са се омъжили и нямат деца, а след като са разкрили хомосексуалността си, са намерили себе си (Томпсън, 1998)).

♦ Онези, които намират „да си различен” за вълнуващо, необикновено, като добавяне на нещо специално или допълнително към техните животи. Както и в другите две групи, на чувството на различие между тях самите и другите е дадена позитивна оценка.

За да се справи с несъвместимостта между представата за себе си и своето поведение, и представата му за начина, по който другите го възприемат, човек обезценява значимостта на другите. В същото време, той продължава да представя хетеросексуален публичен образ, което го предпазва от лична конфронтация с негативните оценки на другите относно хомосексуалността. Преминаването (passing) е стратегия, която дава на индивида време да усвои и управлява все по-нарастващата ангажираност към своя гей образ. Независимо, че тази стратегия намалява несъвместимостта между представите, тя не я елиминира, което води индивида до следващия етап от развитието на идентичността

Вторият подход е използван, когато човек приема хомосексуалното значение на своето поведение, но намира хомосексуалния си Аз за нежелан. Това го въвлича в стратегии за промяна на представата за себе си по начин, който не налага променяне на актуалното поведение. Четири са стратегиите, които позволяват на индивидът да намали важността на хомосексуалния Аз.

◊ Стратегия „специален случай”. Човек преструктурира значението на поведението, така че то се възприема хомосексуално само във връзка с конкретна личност „Аз съм просто влюбен точно в този мъж/жена.”

◊ Амбисексуална стратегия. Индивидът се възприема и като хомосексуален, и като хетеросексуален. „Аз мога да действам като хетеросекуален, когато и ако аз го искам”. Това е позната стратегия, защото предлага най-лесния начин за справяне с чувството на отчуждение от другите. Избирателното фокусиране върху теории, които твърдят, че всеки е бисексуален и участването в сексуални ситуации, които позволяват както хомосексуално, така и хетеросексуално поведение помага на индивида да се чувства „като [някои] други”;

◊ Стратегия временна идентичност. Човек приема хомосексуалния образ за себе си само като временно приложим. Разбирането е, че във всеки един бъдещ момент той може да избере да се държи хетеросексуално.

◊ Стратегия лична невинност. Тази стратегия е използвана обикновено от хора, които гледат на хомосексуалния си Аз много негативно. Те приемат този образ за себе си, но отказват да приемат отговорността за това. „Нищо не мога да направя, че съм такъв.”, „Това е поради начина, по който съм отгледан.” Въпреки, че тази стратегия позволява на индивида да приеме своето хомосексуално поведение и личностна характеристика, негативните чувства прикрепени към този образ води до развитие на негативна идентичност, характеризираща се с себе-омраза.

Както и при първия подход, преминаването (passing) е използвано за намаляване на социалната несъвместимост, но в този случай индивида може да положи по-големи усилия в представянето на образа на конформиста, за да изглежда по-приемлив за другите (и за себе си) или може да компартментализира[i] сексуалната идентичност, за да я възприеме като отделна и не свързана към всички други страни на своя живот.

Третият подход е използван когато индивида приема своя хомосексуален образ и поведение, но защото изпитва силни чувства на социално отчуждение т.е. очакване на враждебни реакции от другите, особено от значимите за него, като: семейство, приятели, религиозна група, той гледа на това свое поведение като на нежелано. То може да разкрие неговата гей идентичност, конфронтирайки го с реакцията на другите. „Аз може да съм хомосексуален, но не възнамерявам да се въвличам в хомосексуалния действия повече”.

Стратегиите са насочени към промяна на актуалното поведение. Те могат да включват потискане на откритото и скритото поведение или само на откритото поведение. Потискането на всякакво хомосексуално и хетеросексуално поведение разрешава на индивида да приеме асексуална роля и впоследствие асексуален Аз  образ. Успешното потискане води до спиране развитието на идентичността. Провала на стратегията, обаче, може да доведе до подновяване на усилията за потискане на хомосексуалното поведение (възможно и с търсене на професионална помощ) или до алтернативната стратегия на потискане само на откритото поведение.

Напрежението породено от несъвместимостта между начина, по който индивида възприема своя хомосексуален образ и поведение и представата му за това как другите ги възприемат, води до два възможни пътя на действие:

- да избере да потисне откритото и скритото хомосексуално поведение, с което да спре развитието на идентичността;

- да се опита да намали влиянието на другите, например, като се премести в друг град или страна, той може да промени своята междуличностна среда и в последствие да създаде контакт с гей позитивна среда.

Четвъртият подход е използван, когато човек възприема своя хомосексуален Аз и поведение като нежелани и иска да ги промени. Това може да се очаква при екстремна алиенация (крайно отчуждение – бел.прев.). За да отхвърли своя Аз като хомосексуален, индивида потиска всякакво хомосексуално поведение, обезценява хомосексуалността и идеализира хетеросексуалността. По този начин той вижда себе си или асексуален, или хетеросексуален. Ако тази стратегия успее, настъпва спиране на идентичността. Ако ли не, човек е оставен с такава степен на само-омраза, че при провал на продължаващите отчаяни опити за подновяване на стратегията, той може да извърши самоубийство.

Задачата на развитието в етапа на сравнение на идентичността е справянето със социалното отчуждение.

ІІІ Толерантност към идентичността

Приемането на вероятността да е хомосексуален, разрешава на човек да осъзнае социалните, емоционалните и сексуалните си нужди. От друга страна, това подчертава несъвместимостта между начина, по който той вижда себе си и възприятието му за начина, по който другите го виждат. За да се справи с нарасналото чувството на социално отчуждение, човек търси други хомосексуални хора и гей субкултурата. В този период, човек по-скоро търпи, отколкото приема хомосексуална идентичност. Осъзнаването, че има и други, които позитивно приемат неговата сексуална ориентация, от една страна намалява социалната изолация, но от друга засилва чувството, че „не принадлежи” към хетеросексуалните. За да намали това чувство, той все повече се откъсва от тях, избирайки много внимателно онези, с които да общува. Предишното чувство на безпомощност постепенно отстъпва пред осъзнаването от човека на способността му да поеме отговорност за ситуациите в своя живот.

Критичен фактор на този етап е емоционалното качество на контакта с другите хомосексуални. Ефектът от преживяване възприето като негативно ще бъде много различен от този преживян позитивно.

В случаите, в които човек възприема хомосексуалното си поведение и образ като желани, позитивните контакти правят другите хомосексуални да изглеждат по-значими и по-добри в неговите очи. Това води до по-позитивно чувство за себе си и желание за по-нататъшни контакти с гей субкултура.

Когато човек намира хомосексуалния си образ за нежелан, използваните от него стратегии („специален случай”; амбисексуален; временна идентичност и личностна невинност) създават напрежение. Как това напрежение ще се разреши ще зависи от това дали контактите с гей хората ще се възприемат като възнаграждаващи или като наказващи. Възнаграждаващите контакти по подобен начин ще доведат до преоценяване на хомосексуалния образ за себе си, като по-приемлив. Човек започва да се чувства по-малко отчужден от хомосексуалните други и подкрепен от позитивните контакти с индивиди сходни на него, ангажираността му към гей идентичност нараства.

Не възнаграждаващите контакти довеждат до обезценяване на гей субкултурата, човек обезценява хомосексуалното си поведение и Аз образ. Резултата е мразещ себе си индивид. Израз на тази реакция е: „Ако това (негативния опит) е всичко, което означава да си хомосексуален, тогава аз не искам да съм хомосексуален”. За да се справи със себе-омразата, човек използва една от двете възможни стратегии: намаляване на контактите с хомосексуални или потискане на всякакво хомосексуално поведение. Втората е вероятно да бъде използвана, когато човек има крайно негативни чувства към себе си („Не искам да съм хомосексуален”), а първата, когато е с по-малко („Вероятно съм хомосексуален, но това не ми харесва”). Когато потискането на поведението е изпълнено успешно, настъпва спиране на идентичността

Смесването с гей субкултурата предлага на човек няколко положителни особености като: възможност да срещне партньор; осигуряване на ролеви модели, които представят хомосексуалността като приемлива; възможността да се научи на техники за по-добро управление на гей идентичността; да се чувства по-спокоен, чрез социализация към поведението на субкултурата и готова подкрепяща група. По тази причина, дори когато контакта с други хомосексуални е минимален, това все пак позволява на човек да забележи потенциалните възнаграждаващи аспекти от смесването с гей хората.

В същото време, индивидът съзнава негативните страни на тези контакти: изискването за по-голяма ангажираност към гей идентичността; възможността, разкриването на идентичността пред другите хомосексуални, да стане известна на хора, извън гей субкултурата и последиците от това. В края на този стадий, ако не настъпи спиране на идентичността, ангажираността спрямо хомосексуалната същност нараства до точката, в която човек може да каже „Аз съм гей/лесбийка”.

Задачата на развитието в етапа толерантност към идентичността е снижаване на социалната отчужденост чрез контакти с други гей хора.

ІV Приемане на идентичността

На този етап нарастват контактите с други гей хора, което позволява на човек да почувства валидизиране и „нормализиране” на хомосексуалността като идентичност и начин на живот. Сега той повече приема, отколкото толерира хомосексуалния си образ. Гей културата заема нарастващо важна част в неговия живот и впоследствие в реконструирането на междуличностната му среда. Вида на групите в субкултурата, с които човек се смесва имат влияние на начина, по който той ще развива своята идентичност по-нататък. Някои групи държат на философията за пълното легитимиране на хомосексуалността (нейното представяне публично и лично), докато други предлагат само частично легитимиране (хомосексуалността като лична идентичност, която не трябва да се „демонстрира” пред останалите).

Когато човек приеме философията на пълната легитимация, нараства вътрешното напрежение, тъй като до този момент, значителна тежест е била дадена на другите извън гей общността и тяхната политика на нелегитимация. Опитите да се разреши тази несъвместимост води човек към следващия етап.

От друга страна, философията на частичната легитимация не създава такова напрежение, доколкото „нагаждането” е в съгласие със съществуващата интраперсонална матрица. Използваните стратегии са: преминаване (passing), ограничени контакти и селективно разкриване на хомосексуалната идентичност на значимите хетеросексуални хора. Те от своя страна действат по защитен начин, чрез пазене на тайната.

Когато тези стратегии са изпълнени успешно, настъпва спиране на по-нататъшното развитие на идентичността. С позитивна хомосексуална идентичност и съществуваща стабилност в междуличностната среда, човек е способен да „се впише” както към гей средата, така и към установените институции. За много гей хора, това се оказва задоволителен начин да живеят своя живот. Когато стратегиите са неуспешни, човек може да избере или да поднови усилията, или да отхвърли философията на частичната легитимация. А това води до следващия етап.

Задачата на развитието в етапа на приемане на идентичността е преодоляване на вътрешното напрежение от неспазването на общоприетите норми; опит за съвместяване на личните схващания и тези на обществото.

V Гордост от идентичността

 Човек влиза в този стадий с разбирането за различието, което съществува между концепцията му за неговата гей същност като напълно приемлива и общественото отхвърляне на тази идея. За да се справи с тази несъвместимост, той обезценява важността на хетеросексуалните хора за себе си и преоценява хомосексуалните по-позитивно. Тази стратегия му позволява да даде по-малка тежест на възприятието как хетеросексуалните го виждат и по-голяма как хомосексуалните го виждат. За да я поддържа, човек разделя света на гей (заслужаващ доверие и значим) и хетеросексуален (не заслужаващ доверие и незначим).

Силната ангажираност с гей общността създава чувство на групова идентичност („Тези са моите хора”) и принадлежност. Индивидът се потапя в гей-културата, гледайки на нея като на единствен източник на подкрепа - сдобива се с всичко, което е гей, гей приятелства, бизнес връзки, социални връзки. Той се смесва основно с гей групи, които възприемат същата философия като неговата.

С обезценяването на хетеросексуалните хора, индивидът отхвърля също онези ценности, които той определя като хетеросексуални (например, брак, полово-ролеви структури), доколкото те са видени като поддържащи концепцията за хомосексуалната малоценност. На този етап, индивида не само приема гей/лесбийска идентичност, но и я предпочита пред хетеросексуалната.

В ежедневието, обаче, гей-индивидът неименуемо се изправя пред хетеросексизма в обществото. Полученият конфликт от наложените от обществото хетеро ценности, обезценяващи нехетеросексуалния жизнен стил създава чувство на гняв, родено от фрустрацията (чувство на неудовлетворение и безсилие – бел.прев.) и отчуждението. Комбинацията от гняв и гордост стимулира индивида да действа срещу установените институции и да се превърне в „активист”. Слогана „Как смееш да предположиш, че съм хетеросексуален” е показателен за чувствата на този етап.

Конфронтацията води човек до изоставяне на използваните на предишни етапи стратегии за скриване на личностната си идентичност. „Нека хората да знаят, кой съм аз.” С отхвърлянето на установените институции, той сега е по-малко загрижен как хетеросексуалните го възприемат. Това му дава свободата да избере разкриването като стратегия за справяне. Ако човек възприема разкриването пред другите като лично застрашаващо го (например, вероятно да му струва работата), той може да се озове в конфликт между идеала и реалността. За да облекчи фрустрацията породено от тази ситуация, той може да открие, че е необходимо да промени своята житейска ситуация (например, промяна на работата).

Разкриването на гей идентичността пред другите естествено води до някакъв вид реакция. Личното възприятие на тази реакция играе важна роля в това дали по-нататъшното развитие на идентичността ще продължи или не. Когато човек редовно възприема реакциите на другите като негативни, това съответства с неговата вътрешна нагласа за хетеросексуалните като отхвърлящи – „Знаех си, че така ще стане”. Настъпва спиране на развитието на идентичността. Обаче, когато реакциите са възприети като позитиви, това е в несъответствие с личностните очаквания. Опитите да се справи с това несъответствие водят индивида към последния стадий на формиране на гей идентичността

Задачата на развитието в етапа на гордост от идентичността е справяне с противоречието между схващането, че хетеросексуалните са неоткликващи и неприемащи и реалността, че хетеросексуалните реагират позитивно на разкриването на хомосексуалността.

VІ Синтезирана идентичност

На този етап, философията „те-ние” открита по-рано, в която всички хетеросексуални са лоши, а всички хомосексуални – добри, вече не е истина. Човек осъзнава, че някои хетеросексуални приемат неговата гей идентичност по начина, по който и той самият. С увеличаването на контакта между него и подкрепящите хетеросексуални, той започва да им вярва повече и да гледа на тях с по-голямо благоразположение. Неподкрепящите хетеросексуални са по-нататък обезценени.

На този етап, човек все още изпитва гнева от предходния стадий, но с по-малка интензивност. По подобен начин, чувството на гордост все още съществува, но не е толкова силно, тъй като човек не вижда толкова ясна дихотомия (разделение – бел.прев.) между хетеросексуалния свят и гей света.

Личностната и публичната сексуална идентичност на индивида се синтезират в един образ на Аза, получен от много важната подкрепа от междуличностната среда. С това процеса на развитие на идентичността приключва, индивидът сега е способен да интегрира личностната си гей идентичност с всички други аспекти на Аза. С това осъзнаване завършва формирането на лесбийската и гей идентичност.

Задачата на развитието в етапа на синтез на идентичността е интегриране на гей идентичността като един аспект на личността, а не като самата нея.

 

* Представеният модел на развитието на хомосексуалната идентичност, описан от В. Кас е в съкратен и преработен вариант - превод Мадлен Рафаелян

Мадлен Рафаелян
9 юни 2017 г.
 
Източници

Родригез, Р. (1998). Клинични аспекти при формиране на идентичността на гей мъже от латиноамерикански тип. Публикуван в Хомосексуалност и психично здраве – текстове за професионалисти под редакцията на К. Алекзандър. 2001. (с.20-30). Българска психиатрична асоциация.

Томпсън, К. (1998). Темите за скръбта и загубата при лесбийките в процеса на разкриване на хомосексуалността пред другите. Публикуван в Хомосексуалност и психично здраве – текстове за професионалисти под редакцията на К. Алекзандър. 2001. (с.20-30). Българска психиатрична асоциация.

Degges-White, S., Rice, B., & Myers, J. E. (2000). Revisiting Cass' theory of sexual identity formation: A study of lesbian development. Journal of Mental Health Counseling, 22(4), 318 - 333.

Cass, V. (1979). Homosexual identity formation: A theoretical model. Journal of Homosexuality, 4, 219-235. 

Cox, S., Gallois, C. (1996). Gay and Lesbian Identity Development: A Social Identity Perspective. Journal of Homosexuality . Volume 30, Issue 4. [Taylor & Francis Online]



[i] Компартментализация (разделно мислене) е интелектуален защитен механизъм, използван за избягване на когнитивния дисонанс или психичен дискомфорт и тревожност, причинени от противоположни ценности, когниции, емоции и вярвания в личността. Той позволява на две конфликтни идеи да съществуват без осъзната обърканост, вина, срам или тревога. Докато при „изолацията” се разбира разрив между мисли и емоции, разделното мислене означава разрив между несъвместими мислени нагласи. Когато някой използва компартментализация, той се придържа към две или повече идеи, отношения или форми на поведение, които са в конфликт една с друга, без да осъзнава тези противоречия. За страничния наблюдател, разделното мислене с нищо не се различава от лицемерието.