Coming out - процесът на развитие на малцинствена сексуална идентичност

Съществува един процес от личностното развитие, който е единствен по рода си и се среща само при сексуалните малцинства (лесбийки, гей мъже и бисексуални) – разкриването (coming out) или процеса на развитие на сексуалната идентичност. Неговата уникалност се дължи на два фактора: общественото предположение, че всеки е хетеросексуален (AGLP, 2011; Kitzinger, 2005) и невидимостта на сексуалната ориентация (DꞌAugelli, 1994; AGLP, 2011).  

Този процес не би се породил, ако не съществуваше хетеросексизма, на чиито плещи лежи не леката задача да изопачава, извращава, фалшифицира фактите и да съчинява истории, които да наложат хетеросексуалността, като единствената „естествена” сексуална ориентация. Основана на вярата в превъзходството на хетеросексуалността, хетеросексизма не се различава по своята едностранчивост и пагубност от нацизма (вярата в превъзходството на арийската раса), расизма (вярата в превъзходството на бялата раса) и други подобни им убеждения, които водят една група от хора фанатично да вярва в своето превъзходство, дадено им „по рождение” и систематично да потиска, преследва и унищожава други групи от хора. 

Една от проявите на хетеросексизма е хетеронормативността, определена от Китцингер (Kitzinger, 2005) като светското произвеждане на хетеросексуалността в нормална, естествена, приета за даденост сексуалност, а всички други видове сексуални преживявания като абнормни, противоестествени. Тази привилегия на хетеросексуалността, като всяка друга подобна, се изражда в социален натиск към конформиране с хетеросексуалните роли, създадени и режисирани от хетеросексизма. Тя моделира представите на индивидите за тях самите и техния социален свят по конкретни начини. Например, че има само два пола; че е „нормално” или „естествено” за хората да чувстват привличане към противоположния на своя пол; че тези чувства могат да бъдат публично показвани и възхвалявани; че социалните институции като брака и семейството са подходящо организирани около разнополовите двойки; еднополовите двойки са, ако не „девиантни”, то „вариация на” или „алтернатива на” хетеросексуалната двойка (Kitzinger, 2005). Казано по друг начин, хетеронормативността е културно наложена и институционално поддържана система от правила и практики, които моделират и регулират половото и сексуалното поведение на индивидите, като поведенията, които се възприемат за несъвместими с културните очаквания се санкционират. Тя произхожда от и укрепва „приетите за даденост презумции свързани с пола и джендъра” (Kitzinger, 2005, р. 478).

Това изисква от лесбийките, гей мъжете и  бисексуалните хора да се борят, за да заявят своята идентичност първо вътрешно и насаме в ранното юношество, а после все повече публично в ранна зряла възраст, което „контрастира със степента, в която основната сексуална идентичност при повечето хетеросексуални жени и мъже остава неоспорвана” (DꞌAugelli, 1994). Поради обстоятелството, че ЛГБ хората израстват в среда пропита от хомофобни и хомонегативни коментари (семейство, общност, училище и т.н.), от която те ги попиват преди да оценят, че се отнасят за тях и поради тежките социални санкции при проявата на еднополова физическа и емоционална близост, за разлика от другите групи,  развитието на ЛГБ идентичността освен, че е лично и частно, то е обусловено от страх и срам (DꞌAugelli, 1994).

Много автори подчертават процеса на разкриване пред себе си като първата критична стъпка към личностна, а по-късно и социална промяна. „Тази проста прокламация е революционен акт в своето отхвърляне на социално наложената идентичност на мнозинството и заглушаването на различието.” (DꞌAugelli, 1994, р. 314).

Разкриването пред себе си представлява началото на себе-приемането. Това е личното прозрение на човека за неговата „различност”. Осъзнаването и развитието на ЛГБ идентичност не е единично събитие, а процес, обикновено продължаващ през целия живот, който върви успоредно с развитието като личност (AGLP, 2011). „Разкриването” често започва в млада възраст, но може да започне на всяка възраст или етап от живота (APA, 2011; DꞌAugelli, 1994). Осъзнаването и интегрирането на чувствата към същия пол в собствената идентичност може да бъде вълнуващ и ужасяващ процес. Не всеки човек, който осъзнае, че изпитва влечение или желание към собствения пол, завършва със самоопределяне като лесбийка, гей или бисексуален. Човек може да приеме или отхвърли такива чувства и съответно да приеме или не ЛГБ идентичност (Cass, 1979). С течение на времето, той може да започне повече или по-малко да приема чувствата си към собствения пол и неговото усещане за идентичност може да се промени (DꞌAugelli, 1994). Разкриването пред себе си обхваща такива събития, като осъзнаването на първото еднополово привличане или любов, първата целувка, чувството да бъдеш „различен” от връстниците си като дете или тийнейджър, да се питаш: „Аз гей ли съм?”, първото преживяване от отиване в гей бар или гей прайд, само-етикетирането „Аз съм гей” и много други събития в живота на човека (AGLP, 2011).

Процесът на разкриване е уникален процес от личностното развитие на лесбийки, гей мъже и бисексуални, тъй като те са единствените малцинствени групи, при които разкриването на малцинствения статус пред другите е въпрос на избор (DꞌAugelli, 1994). Тъй като обществото приема, че всеки е хетеросексуален и тъй като ЛГБ хората нямат различен цвят на кожата или други очевидни определящи характеристики, разкриването пред другите е процес, продължаващ през целия живот. Ситуациите в ежедневието от критично важните до светските, предлагат на ЛГБ хората решението, дали да разкрият или не своята идентичност. Да станеш родител, да се преместиш в нов град, да смениш работното място и други важни промени в живота може да открият изцяло нова среда от хора, за които един човек от сексуалните малцинства трябва да вземе това решение (AGLP, 2011).

Например, Виктор е гей мъж, който се отбива в магазин за цветя, след като е напазарувал в близкия супермаркет, за да купи красив букет на своя партньор. Продавачката възкликва: „Съпругата Ви е голяма късметлийка да Ви има!” Виктор може да избере дали да оспори нейното предположение и да се разкрие пред нея: „Всъщност, тези цветя са за моя партньор Борис” или да не каже нищо. Решението може да зависи от това какъв ден е имал, колко е изморен, колко бърза, колко е безопасно да разкрие връзката си с мъж в този града и други фактори.

Мария е лесбийка, която има три годишно дете със своята партньорка. Днес е отишла да запише дъщеря им в детска градина. В градината й дават да попълни формуляр, в който има място за „майка” и „баща”. В този случай решението има по-големи последици, тъй като, ако Мария избере да не напише името на своята партньорка във формуляра, последната няма да може да прибира детето от детската градина или да се отзове при спешен случай. От друга страна, Мария може да се страхува, че детската градина няма да допусне дъщеря й да бъде приета, ако директора знае, че тя има родители лесбийки или, че персоналът в детската градина ще се отнася с детето й по различен начин. Тези фактори могат да бъдат повече или по-малко важни в зависимост от района, в който те живеят, недостига на места в детските градини, ролята на Мария и нейната партньорка в грижите за детето и други проблеми (AGLP, 2011).  

Модели за развитието на малцинствени сексуални идентичности

Моделите за развитие на сексуалната идентичност са обобщени картини на преживявания и като такива, те не могат в пълнота да обхванат пъстротата на индивидуалния човешки опит. Но те предлагат на лесбийки, гей и бисексуални чувство на нормалност и дават основа на консултантите и психотерапевтите да разберат и улеснят развитието на клиента си. Те „дават усещането, че други са минали по този път и са успели и, че това, което човек преживява на даден етап е „нормално”” (Myers et.al, 2000, р. 332). Това не означава автоматично обратното, ако човек не преминава в своето развитие по описания начин, то той се е провалил или просто „нещо не му е наред”. Хубавото на развитието е, че няма крайна спирка, на която можеш да слезеш.

Достигането до самоопределението на личността или отговорът на въпроса „Кой съм Аз?” не е „заключение“, а брънка от постоянно растяща, но невидима верига на индивидуалното развитие, започваща от раждането, в която се вплитат „психическото и социалното, онтогенетично и културно-историческо“ (Ериксън, 1968, с.12). Тя се изгражда от нарастващото осъзнаване на човек за свързаността му с другите и различието му от тях и продължава през целия му път към ставането му „себе си“.

 

В няколко поредни публикации, ще бъдат представени основните модели за развитие на малцинствени сексуални идентичности.

 

Мадлен Рафаелян
28 май 2017г.

Илюстрация: pinterest.com

Източници:

Ериксън, Е. (1968). Идентичност. Младост и криза. Встъпителна студия и под общата редакция на доц. Хайгануш Силгиджиян. Наука и изкуство. София. 1996

American Psychological Association. (2011). Practice Guidelines for LGB Clients. Взето от http://www.apa.org/

Association of Gay and Lesbian Psychiatrists (AGLP). (2011). LGBT-mental health. Взето от http://www.aglp.org/

Cass, V. (1979). Homosexual identity formation: A theoretical model. Journal of Homosexuality, 4, 219-235.  

D′Augelli, A.R. (1994). Identity development and sexual orientation: Toward a model of lesbian, gay and bisexual development. Взето от https://www.researchgate.net/publication/258691916n

Degges-White, S., Rice, B., & Myers, J. E. (2000). Revisiting Cass' theory of sexual identity formation: A study of lesbian development. Journal of Mental Health Counseling, 22(4), 318 - 333.

Kitzinger, C. (2005). Heteronormativity in action: Reproducing the heterosexual nuclear family in after-hours medical calls. Social Problems, Vol.52, pp. 477-498.