Гейдар: Притежавате ли го?

Хората преценяват сексуалността на другите, въз основа на половите стереотипи

д-р Рич Савин-Уилямс

За да разберем света по бърз и лесен начин, ние често разчитаме на стереотипите и категориите. Нищо не илюстрира това по-добре от очевидната ни нужда да разберем кой е гей и кой не. Онези, които имат способността да разделят света на гей и не-гей се казва, че имат гейдар и не е нужно да си гей, за да го имаш. Ако си гей, тогава е разбираемо защо може да искаш да знаеш (подкрепа, романтичен или сексуален партньор, общност), но ако не си, тогава не се знае. Защо искаме или е необходимо да знаем кой е гей – за да ни отблъсне, от запалено любопитство, не с брачни намерения или за да се присъединим към тях -  не това е въпросът в тази публикация. По скоро ще се фокусирам на какво е това.

В един от най-добрите прегледи на гейдар същността, Николас Руул (Nicholas Rule) и Равин Алай (Ravin Alaei) просто казват, че ние „разчитаме на множество едва доловими знаци, които ръководят преценката и поведението,” дори и без преднамерено да съзнаваме какво правим или на какво разчитаме. И гей, и хетеро индивидите имат гейдар, макар и в различна степен.

Критичният въпрос е как го правим, какви са тези знаци, които ръководят нашите възприятия? Те разглеждат четири основни категории, на които разчитаме:

1. как хората се разкрасяват (облекло, прическа, форма на тялото)

2. как се движат (движение на раменете, бедрата, главата)

3. как звучат (височина, произношение)

4. как изглеждат (черти на лицето, форма на тялото)

Така например, в изследване проведено от д-р Руул и колеги, участниците категоризират мъжки лица като хетеро или гей по-добре от случайност (над 60%, а не 50%, което е нивото на късмет), дори когато времето за наблюдение е само една-двадесета от секундата, емоционалната изразност на лицата не се различава, а прическите са отрязани. Тази скорост предполага, че преценките за сексуалната ориентация на индивида са извършени автоматично, без осъзнаване и цел, „подобно на това как хората веднага обработват очевидни групови различия (напр., възраст, раса и пол).” И както Руул и Алай ни напомнят, точността „може да бъде дори по-висока в реални взаимодействия, където всички тези знаци са едновременно налични.” Д-р Руул ми каза, че е събрал данни, които ще обърнат внимание на този въпрос.

Фактите говорят, че много от тези преценки са били направени (дали съзнателно или не) въз основа принципа на джендърната инверсия (половото обръщане-бел.прев.) – гей мъжете като феминизирани, а лесбийките като маскулинизирани. Например, изследването показва, че за разлика от хетеро мъжете, гей мъжете имат по-къси носове, по-малки ноздри, а за разлика от хетеро жените, лесбийките плътни устни и долна челюст.

Има доста голям обем литература, която документира този принцип на джендърна инверсия за групите с различни сексуални ориентации (пълно разкриване: за някои от които съм допринесъл и аз). Бих желал, обаче, да спомена за един сериозен проблем с изследването, да предложа три въпроса за бъдещи проучвания, а на научно-изследователския план, бих желал да обърна особено внимание.

Сериозен проблем

Дали сексуално-малцинствените индивиди, които сме набрали като изследвани лица и чиито снимки използваме, за да ги изобразим, са репрезентативни (типични-бел.прев.) за сексуално-малцинствени индивиди по принцип? Не мога да отговоря на този въпрос, а и това е трудно да се определи, защото ние не знаем какво означава да се наберат „произволно” гей и лесбийки, тъй като много може да не се идентифицират като такива (например, да не съзнават, че са гей, не са достатъчно открити, за да участват в гей изследване или да не искат да ни дадат данните си). Например, гей фотографиите, използвани в изследване на гейдар са взети от „открити” индивиди (сайтове за запознанства, Facebook, Craiglist). Дали те са „типичните” сексуални малцинства? Може ли тяхната джендърна инверсия да е породена от самоопределянето като гей/лесбийка и желанието им да се разкрие този факт? Може ли гей мъже/лесбийки, които не са избрали или замислили да се разкрият, да бъдат идентифицирани като гей от създателите на рейтинги? Ние знаем, че мъже, които крият своята хомосексуалност са били възприемани от непознати, като по-вероятно да бъдат хетеро (Tskhay & Rule, online). Аз не знам отговорите, но тези въпроси е желателно да бъдат разгледани в бъдещо гейдар изследване. Така, имаме ли гейдар на стереотипите на сексуалната идентичност или гейдар на сексуалната ориентация?

Три изследователски въпроса

1. Има ли една или две най-добри характеристики за гейдара? Очевидно джендърната инверсия е силен кандидат.

2. Дали броя на знаците е от решаващо значение или е дълбочината, която индивида има?

3. Защо е толкова важно да се разследва сексуалната ориентация/идентичност? Един ясен отговор е, че гейдарът повлиява на решенията на работодателите относно кой да бъде нает, в съответствие със стереотипите, които те имат във връзка кой най-добре би изпълнявал тази професия (напр., гей мъже като медицински сестри) (Rule et al., 2016).

Лично бъдещо изследване

Най-добрият начин, по който мога да определя гейдар изследването е ограничено до парадигмата гей срещу хетеро. Какво ще кажете за бидар за бисексуалните? Те обичайно се смесват с гей хората и следователно не са уникални (Ding & Rule, 2012). Ами за една друга точка на континуума, предимно хетеро хората? Има някои признаци, че предимно хетеро хората от двата пола са малко повече джендърно инвертирани от ексклузивно хетеро мъжете. Но дали техните знаци за не-ексклузивните индивиди (по континуума) не са основани на степента на джендърна инверсия или на нещо по-трудно за виждане публично (напр., любопитство, сексуална възбуда, търсене на сензация). Така че, може ли това изследване да направи разграничение не само по изключителните краища, но и по целия сексуален/романтичен спектър? Ако е така, тогава е по-вероятно да повярвам, че ние говорим за сексуална ориентация, а не за сексуална идентичност.

Заключителен бюлетин

Току-що изтеглих статията на Криста Бъртън „Хипстърите разбиха моя гейдар” (“Hipsters Broke My Gaydar” http://nyti.ms/2iQmPUx), в която тя поставя под въпрос точността на своя гейдар сега, когато хипстърите са превзели куиърността. „Това е, защото мейнстрийм стила в момента е хипстър стила. Но има и друго: хипстър стила е просто куиър стила, по-конкретно, женския куиър стил.” Това може да се дължи на знаци, свързани с външността, но дали хетеро мъже и жени ще задържат погледа си повече на друг мъж или жена, многозначителен момент? 

 

References

Ding, J. Y. C., & Rule, N. O. (2012). Gay, straight, or somewhere in between: Accuracy and bias in the perception of bisexual faces. Journal of Nonverbal Behavior, 36, 165-176. doi:10.1007/s10919-011-0129-y

Rule, N. O., & Alaei, R. (2016). Gaydar: The perception of sexual orientation from subtle cues. Current Directions in Psychological Science, 25, 444-448. doi: 10.1177/0963721416664403

Rule, N. O., Bjornsdottir, R. T., Tskhay, K. O., & Ambady, N. (2016). Subtle perceptions of male sexual orientation influence occupational opportunities. Journal of Applied Psychology, 101, 687-1704. http://dx.doi.org/10.1037/apl0000148

Savin-Williams, R. C., & Vrangalova, Z. (2013). Mostly heterosexual as a distinct sexual orientation group: A systematic review of the empirical evidence. Developmental Review, 33, 58-88. doi: 10.1016/j.dr.2013.01.001

Tskhay, K. O., & Rule, N. O. (online). Internalized homophobia influences perceptions of men’s sexual orientation from photos of their faces. Archives of Sexual Behavior. doi:10.1007/s10508-015-0628-8

Публикувано в psychologytoday.com на 08 януари 2017 г.
Автор: Ritch C. Savin-Williams, Ph.D.
Превод: Мадлен Рафаелян
23 април 2017 г.

Бележка:

Д-р Рич Савин-Уилямс е професор по Психология на развитието в университета Корнел (САЩ), директор на университетската лаборатория „Пол и Джендър”. Автор е на осем книги за юношеското развитие, сред които „Мамо, татко, аз съм гей” и „Новият гей тийнейджър”.