Спрете да повтаряте "Това е толкова гейско!": 6 вида микроагресии, които вредят на ЛГБТК хората

д-р Кевин Надал*

Когато бях малък, чувах моите братя, братовчеди и приятели доста редовно да казват неща като: „Това е толкова гейско!”. Обикновено, аз се смеех с тях, горещо надявайки се, че те не знаят моята тайна. Родителите ми и други възрастни в моя живот ми казваха неща като: „Момчетата не плачат” или „Бъди мъж!”, което по същество беше техния начин да ми казват, че да си емоционален е забранено или е признак на слабост.  

Когато бях тийнейджър, имаше няколко момчета в гимназията, които ми се подиграваха почти всеки ден. Когато минавах покрай тях в залите, те ме наричаха „педераст” или крещяха името ми с превзети гласове. Научих се да преминавам край тях без да показвам никаква реакция; не можех да ги оставя да разберат, че това ме притеснява, иначе щях да им докажа, че наистина съм гей. Не казах на никого за тормоза (на родители, учители или някой друг), защото, признавайки че съм дразнен, че съм гей, би означавало, че признавам, че съм гей. Никога не съм се чувствал толкова самотен в моя живот.

Прочети още...

Моделът на Вивиан Кас за развитие на лесбийска и гей идентичност

Coming out - процесът на развитие на малцинствена сексуална идентичност ІІ

Вивиан Кас (1979) описва процеса на развитие на лесбийска и гей идентичност в шест етапа. Нейният модел е една от основните теории за описание на етапите на разкриването. Тя е развита от психо-социална перспектива и отчита „представата на индивида за дадена характеристика от личността му, произтичащото от нея поведение, както и представата му за начина, по който друг човек възприема същата характеристика” (Родригез, 1998, с.133). На всеки етап от процеса на развитие на идентичността е възможно тя да бъде преустановена. Индивидът може да избере да не развива тази идентичност по-нататък.

Критиките към този модел са, че:

- той не взема предвид социално-културните фактори, които биха могли да повлияят на личностното развитие (раса; етнос; религия; образование; социално-икономическо положение и др.);

- линейния характер на модела предполага последователно преминаване през всички етапи от развитието на идентичността, без да уточнява, че някои хора могат да ревизират тези фази в различните етапи от живота си. Както Weinberg (1984, посочено в Cox&Gallois, 1996) отбелязва, линейните модели игнорират възможността за промени в идентичността през жизнения път на индивида;

- днес, той е по-малко валиден, отколкото е бил в своето начало, поради промяната в характера на социалната стигма и нейните управленски практики.

През 2000 г. е проведено изследване, което да провери актуалността на модела на Кас (Myers et.al, 2000). То установява универсалността на някои от предложените от Кас етапи, но намира несъответствие в реда, по който се преживяват те, както и че не всеки индивид неизбежно преминава през всички от тях. Всъщност този модел, както самата авторка отбелязва, е обща насока за разбирането как индивида достига до приемане на хомосексуална идентичност. „Той не претендира да бъде истина във всяко едно отношение за всички хора, тъй като индивидите и ситуациите са сложни по своята същност. След време, промените в социалните нагласи и очаквания ще изискват промени в модела” (Cass, 1979, p. 235).

Прочети още...

Coming out - процесът на развитие на малцинствена сексуална идентичност

Съществува един процес от личностното развитие, който е единствен по рода си и се среща само при сексуалните малцинства (лесбийки, гей мъже и бисексуални) – разкриването (coming out) или процеса на развитие на сексуалната идентичност. Неговата уникалност се дължи на два фактора: общественото предположение, че всеки е хетеросексуален (AGLP, 2011; Kitzinger, 2005) и невидимостта на сексуалната ориентация (DꞌAugelli, 1994; AGLP, 2011).  

Този процес не би се породил, ако не съществуваше хетеросексизма, на чиито плещи лежи не леката задача да изопачава, извращава, фалшифицира фактите и да съчинява истории, които да наложат хетеросексуалността, като единствената „естествена” сексуална ориентация. Основана на вярата в превъзходството на хетеросексуалността, хетеросексизма не се различава по своята едностранчивост и пагубност от нацизма (вярата в превъзходството на арийската раса), расизма (вярата в превъзходството на бялата раса) и други подобни им убеждения, които водят една група от хора фанатично да вярва в своето превъзходство, дадено им „по рождение” и систематично да потиска, преследва и унищожава други групи от хора. 

Прочети още...

Гейдар: Притежавате ли го?

Хората преценяват сексуалността на другите, въз основа на половите стереотипи

д-р Рич Савин-Уилямс

За да разберем света по бърз и лесен начин, ние често разчитаме на стереотипите и категориите. Нищо не илюстрира това по-добре от очевидната ни нужда да разберем кой е гей и кой не. Онези, които имат способността да разделят света на гей и не-гей се казва, че имат гейдар и не е нужно да си гей, за да го имаш. Ако си гей, тогава е разбираемо защо може да искаш да знаеш (подкрепа, романтичен или сексуален партньор, общност), но ако не си, тогава не се знае. Защо искаме или е необходимо да знаем кой е гей – за да ни отблъсне, от запалено любопитство, не с брачни намерения или за да се присъединим към тях -  не това е въпросът в тази публикация. По скоро ще се фокусирам на какво е това.

В един от най-добрите прегледи на гейдар същността, Николас Руул (Nicholas Rule) и Равин Алай (Ravin Alaei) просто казват, че ние „разчитаме на множество едва доловими знаци, които ръководят преценката и поведението,” дори и без преднамерено да съзнаваме какво правим или на какво разчитаме. И гей, и хетеро индивидите имат гейдар, макар и в различна степен.

Прочети още...

Желани бащи

„Желани бащи: Разбиране на семейства от гей бащи чрез Контекстуална фамилна терапия”е концептуална студия, в която авторката Кейти Руутс предлага нов модел за разбиране и терапевтичен подход към семейства от гей бащи. Живота в стигматизираща култура е изпълнен с ежедневни предизвикателства, а голяма част от фамилната теория и терапия е обременена с хетеронормативни предположения и пристрастия. Контекстуална фамилна терапия (КФТ) може да помогне в разбирането на начина, по който гей двойките въвеждат конструктивни права за създаване на семейства, гъвкавостта и съзвучието, което проявяват към осиновените и приемните си деца.  

Статията не изследва въпроса, дали гей мъжете са способни да отглеждат и възпитават здрави деца (вече две десетилетия научни изследвания заключиха, че сексуалната ориентация на родителя не се отразява негативно на социалното и емоционалното благосъстояние на детето), а как успяват, живеейки в хомонегативен контекст, да се превърнат от „нежелани бащи” осиновяващи „нежелани деца” (Broad et al., 2008,  както е посочено в Rootes, 2013) в „желани бащи” на  „желани деца”. Активният характер на родителството при гей бащите осъществява поврат в половите стереотипи за гей мъжете и мъжете като цяло. Като осиновители и приемни родители, те пренаписват родителството, чрез включване на активизма.

Прочети още...