Желани бащи

„Желани бащи: Разбиране на семейства от гей бащи чрез Контекстуална фамилна терапия”е концептуална студия, в която авторката Кейти Руутс предлага нов модел за разбиране и терапевтичен подход към семейства от гей бащи. Живота в стигматизираща култура е изпълнен с ежедневни предизвикателства, а голяма част от фамилната теория и терапия е обременена с хетеронормативни предположения и пристрастия. Контекстуална фамилна терапия (КФТ) може да помогне в разбирането на начина, по който гей двойките въвеждат конструктивни права за създаване на семейства, гъвкавостта и съзвучието, което проявяват към осиновените и приемните си деца.  

Статията не изследва въпроса, дали гей мъжете са способни да отглеждат и възпитават здрави деца (вече две десетилетия научни изследвания заключиха, че сексуалната ориентация на родителя не се отразява негативно на социалното и емоционалното благосъстояние на детето), а как успяват, живеейки в хомонегативен контекст, да се превърнат от „нежелани бащи” осиновяващи „нежелани деца” (Broad et al., 2008,  както е посочено в Rootes, 2013) в „желани бащи” на  „желани деца”. Активният характер на родителството при гей бащите осъществява поврат в половите стереотипи за гей мъжете и мъжете като цяло. Като осиновители и приемни родители, те пренаписват родителството, чрез включване на активизма.

Прочети още...

Ние сме не-бинарни транс хора и да, ние съществуваме

Джошуа Фъргюсън

На моето раждане, майка ми попитала „Какво е това?” веднага след като съм напуснал тялото й, като че ли не съм бил човек преди да бъда полово и джендърно определен и категоризиран към половата и джендърната бинарност (означен биологичен пол и съответстващата му полова идентичност). Лекарят странно отговорил: „Момиче е. Не … момче е!”. И така, животът ми като не-бинарен започна. Аз не съм нито момиче/жена, нито момче/мъж, независимо половата категория, поставена на тялото ми.

Прочети още...

Тази жена се разкри, за да докаже, че "Мъжкарана не е мръсна дума"

„Не можете да бъдете това, което не можете да видите”

Джеймс Майкъл Никълс

Голям нов проект на изображения и истории на мъжкарани (butch)[i] и основно маскулинни (masculine of center)[ii] куиър жени предизвика широк обществен разговор.

Мъжкарана не е мръсна дума” (Butch Is Not A Dirty Word) е антология от есета, разкази и фотографии селектирани от Естер Годой, която в продължение на повече от две десетилетия е имала малко или никакви положителни преживявания с куиър общността преди да се премести от Австралия в Портланд, Орегон, на 23 години.

Прочети още...

Сексуална флуидност - едно интервю с д-р Лиза Даймънд

Ейми Андре

Когато д-р Лиза Даймънд изнесе програмната реч по време на наскоро състоялата се конференция на BECAUSE[i], аз просто трябваше да седя и слушам. С толкова остър ум, колкото и безмилостно откровена, този професор по психология от университета Юта е експерт в изследванията на човешката сексуалност -  и е на вниманието на хомофобни и бифобни консерватори, които се опитват да изкривят нейните открития, за да помогнат на собствения си план (забрана на еднополовите бракове – бел.прев.). Тя е последният човек, който ще приеме това без съпротива.

Д-р Даймънд е не само автор на новаторската книга „Сексуална флуидност: разбиране на женската любов и желание”, а е също лесбийка, самоопределяща се като съюзник на би-общността и социален учен, който заявява, че бисексуалните ”представляват мнозинството от индивидите с еднополово привличане” и са нормата в ЛГБ (лесбийки, гей, би) населението!

В това интервю, аз имах шанса да науча повече за изследването на д-р Даймънд, пример за ангажимент към истината за живота на бисексуалните и лесбийските желания  и как тя се изправя пред фанатиците на федерално ниво.

Прочети още...

Сексуална флуидност

Може ли хетеросексуален мъж или жена да се влюби в партньор от същия пол, а гей или лесбийка – в партньор от другия пол? Възможно ли е любовта да е „сляпа” що се отнася до пола? Може да се окаже така.

Лиза Даймънд предлага това смущаващо и радикално ново разбиране на контекстуално зависимата природа на човешката сексуалност, обяснена чрез биобихейвиористичен модел на любовта и желанието (4), в който:

Прочети още...