Моята интернализирана хомофобия ме спря да съобщя за сексуалното посегателство над мен

Чудя се колко други млади куиър жени изтриват своето собствено право на сигурност и уважение от дълбока омраза към себе си, към собствената си дълбока същност

Джен Тълок

Просто затръшнах лаптопа си. Бях прехвърлила половината по друга статия за л*йняното перчене на този Харви Уайнстийн (Harvey Weinstein)[i] и не можах да я довърша. Не можах да завърша още един разказ за могъщ мъж, който бива публично разкрит като „отрепка” или „чудовище”. Не можах да преглътна още едно безразличие, два реда свалени от Фейсбук, нишка, която отхвърля тези мъже като лоши момчета, които се държат зле. Това, че жертвите на тези мъже трябва да съберат кураж да разкажат своята истина на света, който често не иска да я чуе, е достатъчно Сизифско. Това, че ние дори даваме на тези мъже достойнството на словесното отрязване, без да ги наричаме това, което са, сексуални хищници, е е*ана плесница в лицето.

Аз не признах моите собствени преживявания на сексуално насилие чак до 32 годишна възраст. Във всеки един случай, аз убеждавах себе си, че съм допринесла за прекрачването на линията; че моят хумор, харизма, пиянство или облекло са обезоръжили тези бедни създания и са ги направили безпомощни срещу собствената им тъпа биология. Аз защитих тези момчета от истината на моето собствено съзнание, запазих болката от това, което ми бяха направили студена, компактна и натъпкана в малка тухла, която можех да преглъщам толкова пъти, колкото е необходимо. Сега знам, че не бях права.

„По това време, нямах език за сексуална или полова идентичност. Просто знаех, че не нося карго панталони и затова не съм истинска лесбийка.”

Не съм имала силна бащина фигура. Произхождам от репресивна патриархална християнска култура, която или съжаляваше жените, или ги онеправдаваше напълно. „Създаването на граници” беше чужда концепция за мен, а жените, на чиито живот се очакваше да подражавам, често бяха скромни, безгласни и покорни. Това, че бях упорито и енергично момиче създаде външна дисхармония с този свят. Това, че бях (тайно) гей момиче създаде цял свят на дисхармония в мен. Тези съставни части от моята идентичност означаваха, че търсенето ми на женско внимание трябваше да бъде тайно. Това създаде странно чувство на ангажимент към мъжкото внимание, като че ли милосърдната Вселена ми осигуряваше вратичка – прикритие – и съм сигурна, че е по-добре да се възползвам. Вижте, аз харесвам момчета! Имам търпение за тяхната противност, поради моята женска учтивост!   

Единствените куиър жени, които знаех по време на първото сексуално посегателство над мен, бяха каквито бихте очаквали от южняшки лесбийки през 90-те. Те носеха карго панталони, харесваха баскетбол в колежа и пиеха Miller High Life[ii] на своите лодки. Обучаваха лабрадори. Слушаха Гарт Брукс[iii] (Garth Brooks). Можех да срещна тези жени в магазина за хранителни стоки или в парка и макар и да не изпитвах страх от тях, аз се отдръпвах с отвращение от тях. Разбирате ли, аз не бях такава. Не спортувах и не харесвах риболова. Бях астматичка, харесвах изпълненията на Ноел Кауърд[iv] (Noel Coward) и бях известна, че припадам по физическо. (В ретроспекция, обмисляйки всичко, бях намерила известна утеха в редиците на местните гей мъже.) Но по това време, аз нямах език за сексуална или полова идентичност. Само знаех, че не бях Карго Панталон и по тази причина няма как да съм истинска лесбийка-лесбийка. (Питайте ме за това след един коктейл и ме гледайте как се превръщам в засрамена безпаметност, а ви уверявам, че сега знам всичко за моята интернализирана хомофобия. Ще бъда забавно, трябва да го заснемете). Сега си мисля за онези жени и бузите ми пламват от смущение, че ги обективирах толкова грубо. Те представляваха свободата, която отчаяно исках и за това, осъзнавам, се възмущавах от тях.

„Да бъдеш (тайно) гей момиче създаде цял един свят на дисхармония в мен.”

Има една дума в психотерапията, която обичам: коморбидност[v]. Когато два фактора се съединяват и съществуват паралелно, те са коморбидни. Може да се спори, че моята любов към чашките фъстъчено масло Trader Joe и моя предиабет са коморбидни. Когато моя инсулин е нисък, ще направя предно кълбо над тълпа от хора, за да достигна до една от чашите с фъстъчено масло. За съжаление, фъстъченото масло сваля моя инсулин. По същия начин, страхът ми от моята сексуалност доведе до нарастващо желание да бъда утвърдена от мъжете. По моята логика, ако предразположех себе си към моите приятели от мъжки пол, не бих култивирала омраза към тях, което мислех, че е задължително за гей жените. Щях да бъда добро момиче лесбийка. Моето полово изразяване, в тези ранни гимназиални и колежански години беше открито и подчертано женствено. (обществената или моята собствена пре*бана детска идея за женственост, вие ми кажете.) Гордеех се, че съм изключение от правилото.

Проблемът е, че не бях изключение от което и да е правило. Бях млад, уплашен човек без речник за собствените ми желания, които лошо прикривах. Моята страст и обожание към жени беше нещо, което трябваше активно да сдържам. В тези ранни години, преди да се разкрия на 19, аз го направих, чрез изцяло отричане на сексуалните чувства на тялото си. Хвърлих се в моето учение и извънкласни занимания, пренебрегвайки момчетата, които ме харесваха и жадувайки тайно за момичетата, които не ме харесваха. Аз карах по този начин достатъчно дълго, за да изляза от моя дом и далеч от токсичната църковна култура, която бях започнала да мразя. По това време, за първи път се влюбих (споделено) в зеленоока бивша мажоретка на име Меган, бях на 19 години и първокурсничка в колежа. Последвалите години бяха белязани от новооткритата ми сексуална свобода и едновременната ми настойчивост за скъпоценната ми Женска Идентичност. Последното, сега осъзнавам, е защо аз в крайна сметка защитих куп мъже, които сексуално ме тормозеха или насилиха.

Те се случиха ето така:

 Луисвил, 2001: Мъж от моята църква ме кани да се присъединя към група възрастни, състав за възхвала на християнството за мисионерско пътуване в Етиопия. Женен, семеен мъж, когото познавах от дете и го уважавах като чичо. Аз гледам децата му. Той е приятел с родителите ми. Когато баща ми се премества в друга област, в годината, в която се предполагаше, че трябва да се науча да шофирам, този човек ме учи. Той ми казва, че съм като негова „готина по-малка сестра”. Аз прекарвам повечето следобеди след училище в неговия дом с неговото семейство. Той ми казва, че съм най-забавния човек, когото някога е срещал и аз летя в продължение на седмици. Ние гледаме филмите на Мел Брукс[vi] (Mel Brooks) и правим домашно приготвена пица. Той е страхотен в имитациите и ние се състезаваме да видим кой може да направи най-добре Бил Клинтън[vii] (Bill Clinton). Чувствам се обичана и обгрижена. Когато пристигаме на летището, за да отпътуваме за Етиопия споменавам, че получавам гадене при летене. Той ме уверява, че ще се „погрижи за това”. Той е лекар и  знае най-добре.

Аз вземам двете предписани болкоуспокояващи, който той ми предлага и ние се качваме на самолета. Аз се унасям и изпадам в наркотичен сън, той започва да гали лицето ми, после ръцете ми, след това бедрата ми. Той целува бузите ми, ъгълчетата на устата ми. Аз съм заспала, а после се правя на заспала. Останалата част от нашия църковен екип е седнала на друго място в самолета. Не знам какво да правя. Пристигаме в Етиопия и той започва да намира начини да ме хваща насаме. Срещаме се преди молитвените кръгове и вечери с другите мисионери и той започва да „ми се доверява”. Разказва ми за сексуалните неща, които обича да прави на жена си  и казва частите от тялото ми, които „цени”. В крайна сметка, той ми казва, че има сънища, в които аз му правя чекия. Аз съм унижена и много объркана и никога не съм имала каквото и да е сексуално преживяване, а този мъж е Божий човек и родителите ми му се довериха достатъчно, за да ме изпратят в друга страна с него и той ме кара да се чувствам обичана и разбрана и чувствам, че лицето ми ще се разтопи от черепа ми и ще се плъзне на пода като изхвърлена изтривалка за баня. Аз отклонявам с хумор и сътворявам извинения, за да напусна стаята. Всеки път. Той никога не ме докосва, но продължава да ми казва „тайните” си. Месец по-късно, когато се бяхме върнали в Щатите, аз гледам двете му деца, докато той и съпругата му излизат на вечеря. Неговият рожден ден е. Те наеха лимузина и той ми предлага да ме заведе в къщи с нея. Той и съпругата му са пияни. Казвам добре. Влизаме и той веднага обвива ръце около мен и започва да ме целува. Аз се пошегувам и се плъзвам към другия край на лимузината. Той ме пуска и ми дава 20 долара за гледането на децата; година по-късно заминавам в колеж и никога повече не го виждам. Няколко години по-късно разбирам, че той и съпругата му са се развели.

Лондон, 2004:Моят семестър в чужбина. Матю, предприемач, когото срещнах в една винарна, иска „да ме разведе из Лондон”. Ние ставаме приятели и започваме да ходим на кино заедно. Казвам му веднага, че съм гей и той ме уверява, че се интересува само от моето приятелство. Той е умен, забавен и има наистина страхотен апартамент, където ние пием най-доброто вино, което някога съм опитвала и слушаме записи на Дейв Брубек[viii] (Dave Brubeck). Падам си по неговата френска съквартирантка, Селин. Една нощ се чувствам твърде уморена и пълна с вино, за да се върна в източен Лондон, където беше моя хостел , така че той ми предлага да се строполя там. Започвам да постилам дивана за лягане, но той настоява да взема леглото. Той казва, че „ще се помотае малко ”, след това ще се премести на дивана. Заспивам бързо и се събуждам от ръката му между краката ми. Не казвам нищо, защото съм ужасена и убедена, че вината е моя, че спя в къщата му. Чакам го да се обърне и да заспи, след което вървя докато намеря метро станция. Три часа след полунощ е.

Чикаго, 2006: Работя в пекарна и едва икономисвам достатъчно пари, за да плащам $300 кутийката, която наемам от двама диджеи. Момчето, с което работя е музикант, забавен и сладък. Ние ставаме другари на работа и в крайна сметка добри приятели. Заедно отиваме на работа с колелета. Говорим за момичетата, които заедно харесваме. Чувства се уют и братство. Често оставаме да спим у нас или у тях, за да стигнем в 5.30 ч. сутринта, когато започва смяната ни в пекарната. У тях, той е поставил двоен матрак непосредствено до леглото си, по този начин седи като малко удължение – усеща се като една от крепостите от възглавници, които с брат ми правехме като деца. Една нощ, след като се приземих на малкия матрак на колелца, събуждам се с него до мен; тялото му е притиснато до моето и ме опипва между краката. Ръката му е в мен. Докато той продължава да се движи неумолимо с горещия си дъх над мен, аз си мисля:” Горкото момче, ще бъде толкова смутен, ако му извикам.” Действително, това е мисълта ми. Че искам да му спестя унижението. Няколко седмици по-късно се местя в Ню Йорк и ние никога не говорим за случилото се. Това е едно от най-големите ми съжаления.

Ню Йорк, 2009: Аз съм сервитьорка в малко бруклинско кафене. По средата на късната закуска е и ние сме напълно скапани. Мой колега казва, че маслото ни е свършило, за това аз бягам надолу по стълбите, където е хладилното помещение. Един от нашите помощник готвачи е застанал на вратата на хладилното помещение. Той е с гръб към мен. Не мога да видя какво прави. Предполагайки, че прави инвентаризация и много бързайки, аз казвам: „извинявай, че те пререждам” и се тиквам покрай него във фризера. Когато вдигам поглед, осъзнавам, че той мастурбира. Замръзвам, а той ме гледа с безизразни очи и казва: „Ще крещиш ли?” Опитвам се да си тръгна, а той ми блокира пътя. Опитвам се отново, той блокира отново. Пенисът му е все още в ръката му. Опитвам се още веднъж и този път той се отдръпва със самодоволна усмивка. Казвам на собственика на ресторанта. Казано ми е, че това е моята дума срещу неговата. Той не е уволнен и така че аз напускам. Никога не повдигам обвинения.

Ню Йорк, 2011: Първият ми мениджър, червендалест ленивец, ми казва „изпъчи си циците, когато влизаш на прослушване. Имаш страхотни цици. Лесбийка или не, спри покриването на стоката. Ти си жена и, ако се обличаш като такава, доста добре изглеждаща жена.” Когато се сепвам и питам дали говори с всички жени по този начин, той се подхилва мазно и пита: „О, ще бъдеш чувствителна ли? Феминистка ли си?” И накрая: „Можеш да работиш с мен или да не работиш с мен, но не изглежда много хора да се тълпят на прага ти, а аз се случи да харесвам открития като теб. Харесва ми проекта.”  Аз работя една седмица с него, преди да го уволня, за което той ми изпраща един ред по имейл: „Не заслужава отговор.”

***

 И сега, израза „не, означава не” е често срещан в американския език. Смели млади жени и мъже разказват своите истории, пренасят матраците си през колежанските си кампуси, правят документални филми, книги и музика за своята травма. Сега се чудя, разсъждавайки за себе си, защо не бях научена да казвам не, на първо място? Чудя се колко много други млади куиър жени са изгубили своето собствено право на сигурност и уважение поради дълбока омраза към собствената си отлъчена същност? Надявам се, че тази липса на самоуважение  ще изчезне, тъй като нашия език и законодателство се развиват, за да подкрепят жертвите на сексуално насилие, но вследствие ужасното минало на мизогиния и лошо сексуално поведение на настоящия президент, се чудя защо, по дяволите, някой като г-н Уайнстийн би бил подведен под отговорност? Иска ми се да мога да взема всяка една версия на себе си от тези пет ужасяващи преживявания и да ги изправя пред тези мъже – Харви Уайнстийн и Доналд Тръмп – без да кажа нищо. Просто да застана безмълвно, без да се страхувам да ги гледам в очите; без да се страхувам, въпреки тях, да бъда човек много буден в този свят.       

 

* С цел да се запази автентичността на авторовия текст, някои изрази са оставени в оригиналния си вид (бел.пр.)

Публикувано в Huffington Post на 11 октомври 2017г.
Автор: Jen Tullock - Writer & Actress, „My Internalized Homophobia Kept Me From Reporting My Sexual Assault"
Илюстрация: huffingtonpost.com
Превод: Мадлен Рафаелян
18 февруари 2018 г. 


[i]  Харви Уайнстийн (Harvey Weinstein) е американски филмов продуцент (бел.пр.).  

[ii]  Miller High Life е американска лагер бира, произвеждана от 1903 и е наричана „шампанското на бирите” (бел.пр.).

[iii]  Гарт Брукс  (Garth Brooks) – американски кънтри певец и автор на песни (бел.пр.).

[iv]  Ноел Кауърд (Noel Coward) (1899-1973) е английски драматург, актьор, композитор и режисьор (бел.пр.). 

[v]  Коморбидност е термин в медицината, психиатрията и психотерапията, който се отнася до наличието на повече от една диагноза, съществуващи по едно и също време при едно лице (бел.пр.).  

[vi]  Мел Брукс (Mel Brooks) е американски актьор, писател, продуцент, режисьор, комик и композитор (бел.пр.).

[vii]  Бил Клинтън (Bill Clinton) е президент на САЩ в периода 1993-2001 г. (бел.пр.).  

[viii]  Дейв Брубек (Dave Brubeck) (1920-2012) е американски джаз пианист и композитор (бел.пр.).