Това се случва: сексуално насилие между куиър жени

Лиа Хорлик

Това се случи преди пет години. Тя беше първата ми приятелка. Никога преди не бях правила секс; бях се разкрила в края на тийнейджърските си години. Мислех, че това не може да се случи на мен, защото мислех, че не би могло. Как може една жена, да не говорим за една куиър жена, да бъде сексуално насилена от друга жена?

Този въпрос беше първият от многото, с които се сблъсках в пет годишния процес на изцеление, гняв и изследване. Но въпросът, който най-често получавам – и до днес, все още получавам – е този на объркване. Когато кажа на хората, че съм била изнасилена от момиче, те ме питат: „Какво означава това?”

Това означава, че тя пъхна пръсти в мен, когато не исках да го прави. Това означава, че тя ме натискаше надолу. Това означава, че тя се търкаше в мен, когато аз не исках да го прави. Тя слезе надолу по мен, когато не исках да го прави. Тя прави секс с мен, когато бях твърде пияна, за да кажа не, когато казах не и когато бях прекалено уплашена, за да кажа нещо. Каза ми, че вината била моя. И тя не спря. Не и когато престана да пие. Не и когато се разкри пред семейството си. И тя не спря да се опитва да ме наранява, дори и след като се разделихме.

Когато най-накрая отидох в местния кризисен център за сексуално насилие, имах късмета да попадна на консултант, който схвана това. „Звучите точно като жена, която е била изнасилена от мъж”, ми каза тя. Бях съкрушена. Исках да бъде различно. Не беше ли различно, когато беше жена? Не беше и не е. Но има определени фактори, които правят сексуалното насилие и оцеляването различно между лесбийки. Достъпът до сексуално здравно образование, служби за оказване на помощ при кризи и здравеопазване, както и начините, по които хетеронормативността, злоупотребата с психоактивни вещества, интернализираната хомофобия, културата на изнасилване и мизогинията засягат нашите общности, са само част от тези фактори.

Дали чувствах, че трябва да предпазя моята насилница, като рационализирам нейното поведение? Разбира се. Дали чувствах, че трябваше да я защитя, за да защитя нашата куиър общност? Абсолютно. Страхувах ли се, че никой няма да ми повярва, не само като лесбийка оцеляла от насилие, но също като фeм[i] (femme). Напълно. Чувствах ли се напълно предадена? Можете да се обзаложите.

Сексуалното насилие от жена засегна моето психично здраве, сексуалния ми живот, приятелствата ми и моя активизъм. То засегна моето писане и повлия представянията ми като поет. Престанах да посещавам гей баровете и Прайд парада в родния ми град, за да избегна моята насилница – мислех, че ако я избягвам, то просто ще изчезне. Но тя дойде на работното ми място. Тя идваше на моите литературни четения. Не можех вече не можех да го избегна - трябваше да кажа на приятелите ми и на колегите защо внезапно се обливах в студена пот и се криех в банята. Понякога все още трябва да казвам на хората.

Подобно на много оцелели, аз научих, че повечето от моите приятели и колеги отдавна са подозирали, че нещо лошо се е случвало в моята връзка. Но предупредителните знаци и червените флагове за насилие в куиър връзките се проявяват по начини, които могат да бъдат едва доловими и различни от това, което очакваме в хетеросексуалните връзки и каквото виждаме по медиите. Аз знам, че реакцията ми към някои класически червени флагове, като лесбийка, беше отричане и непризнаване. Аз дори изтълкувах загрижеността на моите съюзнически настроени и любящи родители като пристъпи на скрита хомофобия. Те не мислеха, че връзката ми беше грешка, защото беше между две жени - тя беше грешка, защото беше насилническа. 

Що се отнася до следващите ми няколко срещи и сексуални партньори, тяхната реакция беше почти толкова лоша, колкото първоначалното насилие: Как можа да позволиш това да се случи? Това не е като тя да те удари? Чух жертвата обвинена и лишена от доверие дори от жени и куиър хора, които бяха подкрепяли партньори и приятели при сексуално насилие на мъж към жена или самите те бяха оцелели от такова. Изглежда това нямаше значение – нещо с мен, със случилото се беше различно.

Разкриването като оцелял от куиър сексуално насилие беше, и е, по-трудно отколкото някога съм си мислела, че разкриването като лесбийка би било. Не можах да намеря никой друг, който да разказва своята история. Къде бяха нашите лесбийски феминистски предшественички? Къде бяха Юдр Лорд[ii] (Audre Lorde) и Адриен Рич[iii] (Adrienne Rich), когато имах нужда от тях? Обърнах се към списания – Подкрепа от Синди Краб (Cindy Crabb), Революцията започва от дома, който сега е невероятна антология в книжна форма. Моят консултант ми намери ресурсно ръководство за домашното насилие при лесбийките, разработено не за оцелелите, а за местните кризисни центрове. И тогава аз започнах да пиша. Не можех да напиша наръчник, но можех да напиша стиховете, които се нуждаех да прочета.

Когато бях приета в Lambda Literary Retreat[iv] през 2012 г. въз основа на този ръкопис, не знаех какво да очаквам. Отидох в Лос Анжелис за осем дена, където срещнах Дороти Алисън (Dorothy Allison), която писа в своята книга „Две или три неща, които знам със сигурност” (Two Or Three Things I Know For Sure): „Аз съм жена, която трябва да говори ясно за изнасилване … Аз съм жената, която трябва да обича себе си или да умре.” Джуъл Гомез (Jewelle Gomez), революционната чернокожа местна феминистка, поетеса лесбийка, чете откъси от моя проект и разбра точно защо това е от значение. Обсъдихме защо втората вълна феминистки лесбийки и по-специално цветнокожи жени, които може би са имали своите истории за насилие в общността, срещнати със стигма или заглушени. След като се срещнах с Гомез, отидох и седнах в каньона сама, в шок. Някой го схвана. Най-накрая.

Година по-късно, осигурих финансиране за пътуване до Лесбийския исторически архив в Бруклин, за да подкрепя проекта си с някои оригинални източници. Бях ужасена, мислейки че архивите ще отхвърлят моя проект със същото „Това не се случва в тази общност!”, манталитет, от който толкова се страхувах у дома (Ванкувър, Канада – бел.пр.). Отговорът беше коренно различен от очакванията ми – а този път бях отишла с подкрепата и компанията на две от моите най-скъпи приятелки поетеси, които бях срещнала на Lambda Retreat. Прекарах целия ден в архивите и бях удивена от това, което намерих и от това, което не намерих. Имаше цели папки озаглавени„злоупотреба”, „злоупотреба във връзките”, „домашно насилие” – всичко за насилието между куиър жени. Постери за подкрепящи групи от началото на осемдесетте и деветдесетте години, новинарски статии, брошури, всички говореха за лесбийския побой като феминистки проблем. Намерих ранни документи от бившата мрежа за бити лесбийки, основана в Бостън през 1989 г., която сега е The Network/La Red, американски ресурс и модел за ЛГБТК организации, които започват да се занимават с партньорското насилие. Но когато прегледах всички осем папки озаглавени „изнасилване”, не можах да намеря нищо за лесбийки, които са преживели сексуално насилие извършено от други лесбийки.

В липсващото в тези материали, аз намерих каквото търсех – потвърждение, че сексуалното насилие между лесбийки е история, която е необходимо да бъде разказана и проблем, за който ние трябва да създадем наши собствени архиви и ресурси. Но първо, трябва да признаем, че то се случва. Сексуалното насилие в общността е реалност в нашите животи като куиър хора. Заглушаването, порицаването и отхвърлянето не ще помогнат никому. Поне, това не ми помогна и със сигурност не премахна случилото се. Надявам се, че колкото повече говорим за сексуалното насилие между куиър жени, ще има по-малко объркване и стигма и по-голяма информираност за факторите, които правят това куиър и феминистки проблем. С тази информираност и признанието, че ние като лесбийки не сме имунизирани срещу извършването, преживяването и ставането на свидетели на сексуално насилие в нашите общности, ние можем да работим заедно, за да развием помощта и обучението около съгласието (съгласие за сексуален контакт – бел.пр.) за куиър жени и да оставим наследство на по-младите лесбийки, на което да разчитат.

 

Публикувано в autostraddle.com на 28 юни 2013 г.

Автор: Leah Horlick

Превод: Мадлен Рафаелян

07 януари 2018 г.



[i] Femme е термин, използван в англоезичната ЛГБТК общност за описание на куиър личност, която представя социално установената, традиционна женственост (бел.прев.).

[ii]  Юдр Лорд (1934-1992) е американска писателка и поетеса, както тя сама се описва „чернокожа, лесбийка, майка, воин, поет”. Юдр Лорд посвещава своя живот и своя творчески талант да се конфронтира и бори с несправедливостите на расизма, сексизма и хомофобията (бел.пр.)

[iii]  Адриен Рич (1929-2012) е американска поетеса, есеистка и феминистка. Тя е наричана „една от най-четените и влиятелни поети на втората половина на ХХ век”. На нея се приписва преноса на „потисничеството над жените и лесбийките начело на поетичния дискурс” (бел.пр.).

[iv]  Lambda Literary Retreat, писателско убежище за изгряващи ЛГБТК гласове, е американска програма за литература, създадено през 2007 г., което предлага на ЛГБТК писатели едноседмично интензивно потапяне в белетристика, публицистика, поезия, фантастика и драматургия под наставничеството на най-добрите писатели в ЛГБТК общността, свързване с професионалисти от издателската индустрия  и изграждане на силна общност от съмишленици (бел.пр.).