Бърз поглед към бифобията в доминантната култура или защо бисексуалността плаши момчетата, които казват неща като: "Не Хомо"

Патрик Ричард Финк

Огромното мнозинство от предразсъдъците и омразата, с която бисексуалните се срещат са от господстващата култура и това е така именно поради начините, по които ние нарушаваме хетеронормативността. В действителност, това не е само поради нашите еднополови желания. Има и още.

 Една значителна част от хомофобните хетеро мъже, особено онези, които е най-вероятно да извършат насилие породено от хомофобия, често се озовават в позиция да отстояват своята хетеросексуалност. Докато това се интерпретира от много хора като „Най-очевидните срички в хомофоб са първите две”, всъщност, е без значение за моя аргумент защо който и да е, особено хетеро-идентифициращ се мъж би имал проблем с куиър мъже. Достатъчно е, че някои го имат и, че за тези мъже, един открито бисексуален мъж, в някои случаи, може да бъде повече смущаващ, отколкото един открит гей мъж.

Ето защо.

Първо, мъжката страна на историята. (И тя ще бъде малко по-задълбочена, отколкото частта с женската страна, поради простата причина, че като сисмъж[i], всяка информация, която имам за женската бисексуалност е от втора ръка. Аз мога да съобщя какво съм виждал, но не и какво съм чувствал. Моля, уведомете ме, ако съм схванал нещата ужасно погрешно.)

В мъжко ориентираната моносексуална схема, където Хетеро е Хетеро и Гей е Гей, двете страни на привличане са взаимно изключващи се. А Гей = Като Жена.

Тя е споделена от много хора, тъй като за андроцентричната[ii] господстваща култура, най-лошото нещо, което можеш да бъдеш е жена. А едно от най-съществените качества на жената, в умовете на тези изостанали и изпълнени с омраза хора, е да бъде сексуално проникната.

Винаги проникващ, никога проникнат.

Така че, ако слушате тези мъже, когато започнат да се разпалват и плюнката се разхвърчи от ъглите на устата им, ще чуете едно и също нещо отново и отново – ужаса от това да бъдеш проникнат. Те така се развълнуват около идеята, че някой друг освен една жена е възможно да изпита удоволствие да бъде проникнат (и почти винаги, когато съм слушал най-кресливия и най-възбудения, аналното проникване е това, от което се възбуждат), че се чувстват длъжни да докажат, че те са Проникващия (предполагам, че скоро можем да го очакваме на комикс).

И част от доказването, че си Мъжко Хетеро Момче е да бъдеш „сред пиленца”. Дали ще са женкарски подсвирквания и дюдюкания или подмолни погледи (оправдани от „Хей, аз съм мъж, всички ние гледаме, и какво от това”), които обективират[iii] специфични женски атрибути, то се свежда до следното: 

Тъй като хетеросексуалността и хомосексуалността се предполага, че са взаимно изключващи се противоположности, ако вие сте от онези момчета, чиято мъжественост е толкова крехка, че съвсем лек полъх на гей ви прави нечовек, вие интерпретирате вашето привличане към жени не само като влечение към жени, но доказателство, че Не Сте Хомо.

И това е една от причините бисексуалността, сред мъжете, да е толкова застрашаваща. Защото ние разрушаваме бинарността. Поради това, че не се вписваме във взаимно изключващата се гей/хетеро, черно/бяло, това/онова рамка, ние сме некласифицируеми без добавянето или изнамирането на друга категория.

Но по-важното е, че самото ни съществуване прави невъзможно, за който и да е , да се побере в една раздвоена система от несъвместими и взаимно изключващи се противоположности, защото бисексуалните доказват, че такава система дори не разполага с никаква основа в реалността, каквото и да е независимо съществуване. Най-простият (и все още неадекватен) начин дори да се започне приближаване към човешката сексуалност е спектъра, въпреки, че нещо като 4- или 5-дименсионна диаграма на Вен е вероятно да бъде по-близка.

Сега, в тези по-просветени дни (,а аз дори не трябва да се връщам към преди Стоунуол, за да видя времето, когато институционализирания хетеросексизъм[iv] беше ясен, просто трябва да се върна към средата на 1980 г., когато за първи път осъзнах своята сексуалност) има много повече приемане на гей хората. Но за много, това приемане (,което е повече толерантност, отколкото истинско приемане, а аз намирам „толерантността” за проблематична[v]) налага на гей хората да бъдат точно като хетеросексуалните с изключение на една тривиална разлика. Едно малко нещо, което всъщност не е голяма работа.

Една от характеристиките, която прави гей или лесбийската двойка от предградията, с тяхната ранчо стил къща, оградена с бяла ограда, приемлива е моносексуалността – че тази двойка, която трябва да бъде по-стабилна, отколкото типичната хетеро двойка, за да получи легитимност, има привличане само към пола, който се счита приемлив за тях. Моносексуалните хора са в състояние да въртят в главата си идеята, че привличането към жени е приемливо за лесбийки, особено ако едната от тях е достатъчно мъжкарана, а другата е с достатъчно червило за техните съседи, за да решат, че знаят „коя от тях е мъжа”. (Извън темата: Един мой приятел в скорошен разговор за мъжкарана-мацка (butch-femme) динамиката се пошегува „казва се, че ако две бъч лесбийки се целуват, фланелата получава своите ивици”, за да се подчертае усещането, че дори и в еднополовите връзки, се предполага, че половите роли твърдо се придържат към социалните нормативи.)

Какво, ако едната или двете от жените в двойката са бисексуални? Ако те са моногамни, тяхната бисексуалност е изтрита, защото хората предполагат, че полът на вашия партньор определя вашата ориентация; ако те са видимо полиаморни[vi] отвъд половите стереотипи, тогава те „не са всъщност лесбийки” и може „да се окажат хетеро” в някакъв момент. Тъй като те не са истинска двойка, те са само две курви. Скривам си в длани лицето.

Накратко и въз основа на мои дискусии с жени, женската бисексуалност не е така и по същия начин заплашваща. Аз не разполагам с никакви реални данни за това, само две теории, които ще засегна на бързо и след това ще оставя висящи за обсъждане или бъдеща статия - 1) типът мъже, които са най-застрашени от мъжката бисексуалност са същият тип, които мислят, че сексът жена-жена е просто представление за тяхно удоволствие; 2) голяма част от жените, които съм виждал да са сериозно застрашени от женската бисексуалност са от типа на Шийла Джефрис (Sheila Jeffreys)[vii], които са отцепила се група, не представляваща точно популацията от женски пол идентифицирани лица.

Така, че най-големия проблем, пред който са изправени бисексуалните е страх, омраза и отвращение от хомофобни, хетеросексистки и хетеронормативни нагласи в доминантната култура. Не това е въпроса, който е предмет на обсъждане. Но това не омаловажава следването на бифобията в куиър пространства. Това го прави по-важен от когато и да е, защото бисексуалните са част от нашата общност, което засяга всеки един Под Дъгата.

Публикувано в fliponymous.wordpress.com на 19 март 2013 г.
Автор: Patrick Richards Fink
Илюстрация: pinterest
Превод: Мадлен Рафаелян
19 март 2017 г.

 

[i]  Сисмъж означава не-трансджендърен мъж (бел.прев.)

[ii] Андроцентризъм се нарича практиката да се поставя гледната точка на мъжките човешки същества или мъжествеността в центъра на възгледа за света, културата и историята. Въведен като аналитично понятие от Шарлот Пъркинс Гилман, андроцентризма се разбира като социално фиксиране на мъжествеността, от която произхождат всички неща. Според андроцентризма, мъжествеността е нормативна, маскулинните модели на живот и мислене са универсални, докато фемининните се считат за отклонение (бел.прев)

[iii] Обективиране, в своя по-широк смисъл, означава отношението към човек като към стока или обект, без оглед неговата личност или достойнство. Сексуалното обективиране е акт на третиране на даден човек като инструмент за сексуално удоволствие (бел.прев.)

[iv] Институционализиран хетеросексизъм – установени закони, обичаи и практики, провеждани от държавни, религиозни и обществени институции, както и бизнес организации в обществото, които позволяват систематична дискриминация на хора или групи, въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност. Примери за институционализиран хетеросексизъм са: забрана на еднополовите бракове; липса на позитивно представяне на сексуалните и джендърните малцинства в медии, липса на подкрепа на ЛГБТ събития и групи, открито толериране на хомофобни изказвания на личности от обществения и религиозния живот и др.(бел.прев.)

[v]Какво лошо има в толерантността? Вие сте понасяни само толкова дълго, колкото на доминиращата култура й е комфортно с вас, а това, което ги кара да се чувстват удобно е възможността да ви игнорират без последствия. Идеологията на асимилация, чрез толерантност принуждава всеки, който е извън пределите на еднаквостта да ампутира именно нещата, които го правят индивид” (откъс от статията The Borg and The Queer, към която автора препраща)

[vi] Полиаморни са онези интимни връзки, при които индивидите могат да имат повече от един партньор със знанието и съгласието на всички партньори. Полиаморността е описана като консенсусна, етична и отговорна не-моногамия (бел.прев.).

[vii] Sheila Jeffreys е професор по политически науки в Университета Мелбърн, Австралия. Тя е лесбийка, феминистка, учен и политически активист, най-известна е със своите анализи на историята и политиката на човешката сексуалност във Великобритания и със своите спорни възгледи за транссексуалните. Джефрис твърди, че: транссексуалните възпроизвеждат потисническите полови роли и осакатяват телата си, чрез операции за смяна на пола; лесбийската култура е негативно засегната от подражаването на мъжката гей субкултура на доминантна/подчинена сексуалност и че болезненото преследване на красотата от жените е форма на подчинение към патриархалния садизъм (бел.прев.).