Моята интернализирана хомофобия ме спря да съобщя за сексуалното посегателство над мен

Чудя се колко други млади куиър жени изтриват своето собствено право на сигурност и уважение от дълбока омраза към себе си, към собствената си дълбока същност

Джен Тълок

Просто затръшнах лаптопа си. Бях прехвърлила половината по друга статия за л*йняното перчене на този Харви Уайнстийн (Harvey Weinstein)[i] и не можах да я довърша. Не можах да завърша още един разказ за могъщ мъж, който бива публично разкрит като „отрепка” или „чудовище”. Не можах да преглътна още едно безразличие, два реда свалени от Фейсбук, нишка, която отхвърля тези мъже като лоши момчета, които се държат зле. Това, че жертвите на тези мъже трябва да съберат кураж да разкажат своята истина на света, който често не иска да я чуе, е достатъчно Сизифско. Това, че ние дори даваме на тези мъже достойнството на словесното отрязване, без да ги наричаме това, което са, сексуални хищници, е е*ана плесница в лицето.

Аз не признах моите собствени преживявания на сексуално насилие чак до 32 годишна възраст. Във всеки един случай, аз убеждавах себе си, че съм допринесла за прекрачването на линията; че моят хумор, харизма, пиянство или облекло са обезоръжили тези бедни създания и са ги направили безпомощни срещу собствената им тъпа биология. Аз защитих тези момчета от истината на моето собствено съзнание, запазих болката от това, което ми бяха направили студена, компактна и натъпкана в малка тухла, която можех да преглъщам толкова пъти, колкото е необходимо. Сега знам, че не бях права.

Прочети още: Моята интернализирана хомофобия ме спря да съобщя за сексуалното посегателство над мен

Това се случва: сексуално насилие между куиър жени

Лиа Хорлик

Това се случи преди пет години. Тя беше първата ми приятелка. Никога преди не бях правила секс; бях се разкрила в края на тийнейджърските си години. Мислех, че това не може да се случи на мен, защото мислех, че не би могло. Как може една жена, да не говорим за една куиър жена, да бъде сексуално насилена от друга жена?

Този въпрос беше първият от многото, с които се сблъсках в пет годишния процес на изцеление, гняв и изследване. Но въпросът, който най-често получавам – и до днес, все още получавам – е този на объркване. Когато кажа на хората, че съм била изнасилена от момиче, те ме питат: „Какво означава това?”

Прочети още: Това се случва: сексуално насилие между куиър жени

Страничните ефекти от "хетеросексуалното хапче"

Бих могъл да бъда гей, стига да се държах според социално приетите изисквания и стандарти на Мексико 

Антонио Дел Позо Гарсия

Когато бях малко момче, се научих всяка сутрин да вземам „хапче”, което би ме вкарало насила в идентичност, която не беше моя: хетеросексуалната идентичност.

Това „хапче” имаше силата систематично да ми напомня поведенията, които бяха социално приети за мъж: „Седни като мъж … не ходи по този начин, ходи като мъж … не пей по този начин, пей като мъж … не плачи … не си играй с кукли … не си движи ръцете така, изглеждаш като женчо.”

Това „хапче” имаше безкрайната мощ да отхвърли всеки хомосексуален импулс, който обитаваше моето тяло и, преди всичко, имаше силата да ме кара да се чувствам засрамен от експериментиране с каквито и да било хомосексуални чувства. На всичко отгоре, то имаше силата да ме накара да се държа като мъж (каквото и да означава това). Поне, това си мислих на възраст между 3 и 5 години.

Прочети още: Страничните ефекти от "хетеросексуалното хапче"

Аз съм възрастен гей мъж и знам, че ще става по-лошо

Ако си гей и не си обвързан на тази възраст, ти се сблъскваш със същите критики, които неженените хетеро хора отнасят

Дейвид Тюсон

Щях да започна да пиша тази статия по-рано, но тендонитът в десния ми крак ме изпрати при лекаря, борейки се за облекчение. Миналата Коледа, треньорът в моя фитнес (чиито баща е по-млад от мен) ме попита какви са ми целите и аз казах „да сваля пет фунта[i] до моя рожден ден през април?”. Постигнах целта от части, защото поразих рамото си веднага след нашата сесия и не можах да тренирам – голяма част от теглото беше мускулна маса. Не мога да бягам, да скачам на въже или да правя „дъски”[ii] без екип от съветници на сцената.

Моето тяло, този инструмент, който някога се представяше преди мен, се разпада. Вярно бавно, но се случва. Това е то, разпадане. Случва се на всеки, чието име не е Шер.

Прочети още: Аз съм възрастен гей мъж и знам, че ще става по-лошо

Хипстърите разбиха моя гейдар

Криста Бъртън

ЧИКАГО – На празничния панаир на занаятите, една сладка жена с наполовина обръсната глава и пиърсинг на носа, бутна тенекиена кутия към мен. „Помиришете това – мирише страхотно,” каза тя, усмихвайки се. Хората минаваха покрай мен; слънцето освети главата на жената като ореол.

 Посегнах към кутията, на която имаше изображение на мустаци. Пръстите ни се докоснаха и аз забелязах татуировка на „женския” символ на китката й.

„Ако приятелят ви има някакво окосмяване по лицето,” каза тя, „това ще направи лицето му по-малко драскащо за вас!”

Кутията съдържаше 14 доларова помада за брада. Премигнах, сепнах се; аз нямам приятел. Ако тя случайно предположи, че съм хетеро, означава, че тя вероятно не е куиър. Но … как?

Прочети още: Хипстърите разбиха моя гейдар