"Ние сами си го търсим": Митовете, които заглушават ЛГБТК жертвите на сексуално насилие

Стивън Блум

Ако сте транс или куиър, има по-голяма вероятност да преживеете сексуално насилие или изнасилване, отколкото сисджендърните или хетеро хората. Експерти твърдят, че липсва дискусия по проблема – и някои митове за ЛГБТК насилието са виновни за това.

От години гей баровете ми причиняваха гадене. Може напълно трезвен, радостно да прекрача прага, след което веднага трябва да тичам до тоалетната, със спазматични напъни за повръщане над тоалетната чиния. Моето гадене възникваше от усещането, че в тези пространства, аз нямах контрол над тялото си. Един от първите пъти, когато отидох в гей бар, намиращ се във Вашингтон, един мъж сложи ръцете си долу на панталоните ми и ме опипа без мое съгласие на дансинга. Странно, аз не възприех това като сексуално насилие. Аз преформулирах преживяването като по взаимно съгласие, а по-късно реших, че нещо друго – може би вонята на Acqua di Gio или нервите около потенциалните сексуални партньори – беше това, което ме караше да повръщам всеки път, когато видех шумна група от мъже да танцуват на "Hung Up" на Мадона.

Защо е толкова трудно да се говори за сексуално насилие като гей човек? Много мислех за това в дните, след като кампанията #metoo окуражи хората да изложат някои от най-болезнените си спомени за злоупотреба, след като обвиненията за десетилетия сексуално посегателство от страна на Харви Уайнстийн (Harvey Weinstein) излязоха в „Ню Йорк Таймс”.

Истината е, че да бъдеш представител на ЛГБТК общността означава да бъдеш в по-голям риск от сексуално насилие. 47% от участниците в Изследване на трансджендърната популация през 2015 в САЩ (US Transgender Survey) казват, че са били обект на сексуално посегателство в определен момент от живота им. Според доклад на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) от проведеното национално изследване „Интимен партньор и сексуално насилие”, 2010 (The National Intimate Partner and Sexual Violence Survey: 2010 Summary Report), гей мъжете преживяват сходни на техните хетеро сънародници, проценти на изнасилване от интимния партньор, но когато става въпрос за сексуално посегателство, различно от изнасилване, този процент се удвоява: 40% от гей мъжете и 47% от бисексуалните мъже спрямо 21% от хетеросексуалните (което включва всички случаи, независимо дали от интимния партньор или не). Освен това, 44% от лесбийките и 61% от бисексуалните жени са били изнасилени от интимен партньор, в сравнение с 35% от хетеросексуалните жени.

Тези статистики често са погребани в по-широката дискусия за сексуалното насилие, казват експерти. В ЛГБТ общностите липсва информираност за различните форми на мъжкото сексуално насилие и изнасилване”, казва д-р Алираза Джавейд (Aliraza Javaid), теоретик по джендър и сексуалност в Университета Нюкасъл. „Липсата на дискурс или познаване на многото сложни въпроси свързани със сексуалното насилие е проблематична, защото това, безусловно, укрепва митовете за изнасилването”. Един от тези митове, казва д-р Джавейд е, че „истинските” мъже не могат да бъдат изнасилени.

Транс активистката Ашли Мари Престън (Ashlee Marie Preston) посочва, че обвинителите на Уайнстийн, които са сисджендърни и бели, „са малко по-защитени от политиките за почтеност, отколкото цветнокожите транс жени”. На транс жертвите, от друга страна, не се дава същата степен на съчувствие. „Поради непрекъснатата хипер-сексуализация на транс идентичностите в медиите, хората вярват, че „сами си го търсим” или, че ние „желаем” това повече”, ми каза тя.

Дълго време, тя се е обвинявала за своето собствено сексуално насилие. В крайна сметка, разсъждаваше тя, е вземала наркотици, когато е била нападната. „Чудех се, дали щях да взема по-добри решения, ако моята преценка не беше толкова нарушена”, обясни тя. „Въпреки това, наркотиците бяха социалния лубрикант, който вцепеняваше съзнанието ми спрямо деморализиращите неща, които ми бяха причинени от преживяването. Всичко вървеше ръка за ръка.”

Гей мъжете, подобно на жените, могат да споделят културно обусловеното вярване, че те са предизвикали сексуалното насилие. Лара Стемпъл (Lara Stemple), помощник декан в Юридическия факултет на Университета на Калифорния, Лос Анжелис (UCLA) и виден учен по мъжката сексуална виктимизация, смята, че отчетените стойности за мъжете може да не отразяват реалността, защото жертвите мъже са научени да гледат на всеки секс като добре дошъл. „В нашето общество, мъжете са представени като сексуално ненаситни, което прави трудно признаването, че нещо което им се е случило – което те не са отблъснали, но което въпреки това е било нежелано – е злоупотреба”, казва тя.

Майк Ризо  (Mike Rizzo), консултант по зависимост от кристален метамфетамин към лос анжелиския ЛГБТ център, казва, че е видял много гей мъже, които се страхуват да класифицират нещо, което им се е случило като изнасилване. „Имали сме клиенти, които са били травматизирани, защото са отишли на парти и някой им е сипал GHB[i] в питието им и не помнят какво се е случило в следващите няколко часа”, казва той. „Те си мислят, че по някакъв начин са отговорни за всичко случило се. Те казват: „Ако не бях там, ако не бях използвал наркотици…”.

Серийните хищници в гей общността разчитат на това объркване, казва Ризо. Той си спомня случай, когато на една от неговите срещи, двама мъже са осъзнали, че са били дрогирани от един и същи човек. „Някой говореше за нещо, което се е случило и друг човек каза: „О, Боже мой, същото нещо се случи и на мен” и те осъзнаха, че това беше същия човек, който ги е изнасилил. Със сигурност изглежда съществува модел на поведение на извършителите.”

Не е трудно да се намерят гей жертви на сексуално насилие. Дейвид (това не е истинското му име) каза, че е бил на 21, когато е бил изнасилен от двама по-възрастни мъже, които е срещнал в бара. „Тъй като бях сладко младо нещо, повечето пъти свършвах нощта без изобщо да изхарча някакви пари – всеки ми купуваше питиета, докато не се натрясквах, след това приятелите ми ме завеждаха у дома и аз припадах”, ми разказа той.

Една вечер, след като приятелите му са си тръгнали, една двойка започнала да му купува питиета. „По-старият беше този, който сякаш имаше първоначален интерес към мен. Говорихме за музика, филми и политика, нещо като обичайни приятелски полу-трезви закачки. Не бях трезвен, когато те ме заведоха у тях, вместо у дома. Накрая, един от тях извади някаква трева – това беше първия ми път, когато бях пиян и надрусан. Бавно започнах да заспивам. Спомням си, че се събудих до по-възрастния гей мъж, който правеше секс с моето най-вече несъзнателно тяло. Просто си казах да продължа да спя.”

Гей мъжете имат трудности с признаването на собственото си сексуално насилие, казва Стемпъл, не само заради културното обуславяне, но и поради физиологични фактори, намиращи се извън техния контрол. „Когато мъж, който е жертва, изпита ерекция или кулминация, тези отговори понякога се тълкуват от страна на жертвата като предполагащи съгласие”, казва тя. „Мисля, че това е един от факторите, които могат да бъдат много объркващи за жертвите и може да им бъде трудно да помирят физиологическия си отговор с факта, че не са били съгласни за акта.”

Други форми на куиър сексуално насилие могат да оставят властите втрещени. Даяна (това не е истинското й име), по това време студентка в Мидуестърнския университет, ми разказа, че е била сексуално насилена от жена, която започва да й разтваря краката и да я чука, докато гледали заедно филм. „Издърпах ръката й от панталоните си поне половин дузина пъти, но не бях в състояние да я надвия”, каза тя. „Казах да спре, но бях толкова поразена, че не й крещях. Само си спомням чувството, предполагам, че просто ще я оставя да свърши.”

Когато съобщила за насилието, полицията „беше напълно неподготвена, защото в него участваха две жени и нямаше пенис”, казва тя. „Те бяха като: „Е, не го схващаме”. Въпреки, че е имало обвинение срещу нея преди мен.”

„Никой в лесбийската общност не ме подкрепи”, добавя тя. „Те бяха безмълвни. Жените, които знаех, че понастоящем призоваваха хората по Facebook не направиха нищо. Беше като: „добре, добре, ще го сметем под килима””.

Когато става въпрос за съобщаване на изнасилването им в полицията, казва Стемпъл, „много гей хора все още изпитват сексуален срам и после, ако се придържате към това, че бидейки в контра-културна сексуална обстановка, независимо дали става въпрос за парти или за среща, съществува чувството, че тази среда ще премести човека по-надолу в йерархията на сексуалната виктимизация”, казва Стемпъл. „Колкото по „девиантен” е човекът или средата, толкова по-малко съчувствие има, а по-голямото нежелание на тези жертви излиза напред, защото те знаят, че техните практики са стигматизирани.”

Ризо казва, че се опитва да осигури правни ресурси на мъжете, които разкриват сексуалните си травми в груповата терапия, но понякога е невъзможно да се изгради случай. „Често пъти ние откривахме това постфактум, а поради анонимния начин на живот те не могат да си спомнят кой е бил (който ги е изнасилил)”, казва той.

„Когато се забавляват, тяхното намерение не е да изпаднат в безсъзнание и да бъдат изнасилени от няколко момчета”, добавя той. Но все пак, ако това се случи, те не желаят да го докладват, защото са се надрусали и смятат себе си за част от проблема. Това е почти като, че са изгубили чувствителността си към насилието, като, че ли то е част о гей културата.”

В резултат на това, което изглежда като сеизмична промяна в начина, по който хората обсъждат преживяното от тях сексуално насилие, вбесяващо и поучително е да се чува толкова много приятели и непознати да се отварят за своето минало и начина, по който понастоящем те се държат, за да избегнат нежелания сексуален контакт. Разбираемо е, че съществува импулс да не се поддаваме на този вид страх в пространствата, които ЛГБТК хората виждат като освобождаващи – гей барове, частни партита, домове за привидно непознати, които случайно срещаме в Grindr. Но, ако ЛГБТК общността възнамерява да се справи със своята епидемия от сексуално насилие, първо трябва да го признае.

Стемпъл смята, че напредъкът може да бъде постигнат само, когато жертвите се чувстват овластени да разкажат своите истории. „Всеки път, когато някой оцелял  излезе напред, е хубаво”, казва тя.   

 

Публикувано в VICE на 20 октомври 2017 г.

Автор: Steven Blum: “We Bring it on Ourselves”: The Myths Silencing LGBTQ Sexual Assault Victims

Илюстрация: Photo by Sarah Rice/Getty Images, vice.com

Превод: Мадлен Рафаелян

21 януари 2018



[i]  GHB (gamma-hydroxybutyrate – дизайнерска дрога с анестетични свойства – бел.пр.)