Притчи и афоризми

********
„Има само един единствен успех – да можеш да изживееш живота си по свой собствен начин."

Кристофър Морли
(1890-1954)

********

„Не бъди перфектен. Бъди себе си.
Не бъди това, което мислиш, че другите искат от теб да бъдеш.
Бъди този, който знаеш, че си.
Не търси нищо извън себе си, защото всичко е вътре в теб."

Джаксън Кидард
Източник: webstage.bg

********* 

„Много безумие е най-върховен смисъл –
за поглед, който различава.
Много смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален – щом си се оставил
на туй, което те надига.
Опъваш ли се – ти ще си опасен –
и окован с верига."

Емили Дикинсън (1830-1886)
Превод: Цветан Стоянов

*********   

“Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти”

Зигмунд Фройд

**********

„Ако си тъжен … - казваше баба - …тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава!”

Дора Габе

**********

За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват

Аглая Датешидзе

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите, да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет ще дойде точният момент …

Автор: Аглая Датешидзе - психотерапевт
Източник: adme.ru
Публикувано в webstage.bg на 19 юни 2016 г.

**********


"Лотоса е цвете, което израства от калта. Колкото по-дълбока е калта, толкова по-красив лотосът цъфти."

Будистка поговорка

**********

“Ние всички искаме да сме обичани,

Ако ли не, да ни се възхищават,

 Ако ли не, да се страхуват от нас,

Ако ли не, да ни мразят и презират.

Искаме да пробудим някакво чувство

У другия, каквото и да е то.

Душата потръпва пред празнотата и търси

Съприкосновение на всяка цена.”

Халмар Сьодерберг

От „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си”, Лиз Бурбо

Превод: Недка Капралова

**********

 

"В един прозорец гледали са двама.

Единият видял дъжда и кал.

Другият – зеленината, пролет и небето синьо.

В един прозорец гледали са двама."

Омар Хаям

Източник: BIG5.BG

 

********

Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

Карл Густав Юнг

********

„Когато ни изоставят, самотата е преодолима; когато се самоизоставим, самотата е почти неизлечима!”

Аугусто Кури

********

"Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си."

Фьодор Достоевски

Източник: gnezdoto.net

********

 "Важно е не това, което са направили от мен, а това, което аз сам съм направил от това, което са направили от мен."

Жан-Пол Сартр

********

 

Притча за съзнанието на пчелата и съзнанието на мухата

 

Живяла някога пчела с прозрачни крилца. Живяла в прекрасна гора, където имало красиви дървета и прохладна река.

Живяла някога муха с прозрачни крилца. И тя живяла в прекрасната гора, където имало красиви дървета и прохладна река.

Случило се така, че дори и къщите на пчелата и мухата били на едно място – старо разклонено дърво. Само че мухата живеела до коренищата, където гниели листата, а пчелата живеела по-нависоко – в суха хралупа.

Всеки ден и мухата, и пчелата летели из цялата гора, за да намерят препитание. Но те никога не летели заедно, защото мухата винаги търсела в гората гнили места и изпражнения, а пчелата ходела на лов за нектар. Веднъж се случило така, че пътищата на пчелата и мухата се пресекли, но те изобщо не се забелязали една друга, защото мухата не се интересувала от пчелата, в която няма нищо вонящо, а пчелата не забелязвала мухата, която нямала нектар.

Но веднъж, сред гнусните изпражнения се родило и израснало прекрасно, ухаещо цвете. И неговият аромат се смесвал с вонята на изпражненията, в които растяло това прекрасно цвете.  От време на време тези аромати се преплитали един друг и сякаш настойчиво канели някого. Така тук понякога идвала мухата и кацала долу, в изпражненията, а понякога идвала пчелата и събирала опияняващия нектар на прекрасното цвете.

Но веднъж, подмамени от ароматите едновременно долетели и мухата, и пчелата. И нищо не би се случило, но след като се нахранили до насита и пчелата, и мухата започнали да се оглеждат наоколо: пчелата погледнала надолу, а мухата вдигнала поглед нагоре. И всяка от тях видяла ужасяващо зрелище – съвършено непривично и гадно. Пчелата видяла как нещо подобно на пчела се рови в изпражненията, а мухата се възмутила на това, че нещо подобно на муха яде толкова непригодна за мухата храна като нектара на цветята.  Тяхното външно подобие ги привлякло една към друга и те започнали да летят една около друга с надежда да намерят по-голямо родство освен външната прилика. Всяка от тях искала да каже нещо, но за съжаление, не се разбирали една друга. Те доста дълго летели една около друга. Привличало ги външното сходство, но ги отблъсквала миризмата, излъчваща се от тях.

Без да се уговарят, те полетели в гората към стария и мъдър Филин, който се родил заедно с гората. Филин знаел и разбирал абсолютно всичко. Той разбирал езика на всички жители на гората и бил страшно мъдър. Прелитайки край него пчелата зажужала: „Тя, толкова много прилича на мен, лети като мен и се храни като мен. Защо тя се храни с противните изпражнения? Та нали това е много глупаво. Наоколо има толкова много нектар!“

Мухата, на своя език зажужала на Филин: „Лети и жужи като мене, а виждаш ли, дявол знае с какво се храни! Тези цветя са родени от изпражненията, а тя лети наоколо… високо, високо и каца само на цветята. Горда е! С какво е по-добра от мене? Всички цветя се раждат на земята, а тя дори не иска да погледне към нея…“

Филин внимателно изслушал тяхното жужене и отговорил:

- Така е било и така ще бъде. Във всяка гора има мухи и пчели. И това, че мухите намират в гората изпражнения не означава, че гората е пълна с тях. А това, че пчелите намират мед в същата тази гора, не прави гората сладка. Гората е такава каквато е и тя винаги ще храни и мухите, и пчелите. И всяка минута за мухите гората ще е пълна с изпражнения, а за пчелите винаги тя ще бъде пълна само с нектар… Такава е природата на пчелите. Такава е природата на мухите. Такава е природата на гората.

 

Никой от нас не е по-добър или по-лош. Просто един е роден за едно, а друг – за друго. И всеки от нас е най-добре да се занимава със своите дела – така ще е най-добре за всички…

Човек има или съзнанието на пчелата, или съзнанието на мухата. Каква е разликата? Разликата е в природата на пчелата и мухата. И двете обичат сладкото. Но пчелата лети към цветето, събира нектар и прави мед. А мухата се стреми към екскрементите, към отходните места. И двете са необходими на Природата.

Всеки човек се стреми към щастие, и едни намират радост в живота и се стремят да я разделят с околните, а други по пътя към щастието намират купища боклуци и си мислят: „Не може така. Трябва да се направи нещо“. И така се увличат от това, че забравят главната си цел. Чуждите недостатъци, проблеми и сплетни ги поглъщат изцяло и напълно.

Необходимо е доброжелателно да се настроим към хората около нас. Доброжелателно – означава да им желаем доброто. Трябва да се научим да желаем добро и щастие на всички на този свят. Постоянното изпращане на доброта в околния свят ще направи живота ни по-добър.

 

Превод от руски Таня Т.

Източник: spiralata.net 

 

Когато започнах да обичам себе си …

♦ Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истинност. Днес аз знам, че това се нарича „да бъдеш самия себе си”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, макар да знаеш, че не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това „самоуважение”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това „зрялост”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам на точното място и в точното време и всичко се случва точно когато трябва. Така, че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това „увереност в себе си”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив, нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това „простота”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция здравословен егоизъм. Днес аз знам, че това е „любов към самия себе си”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е „скромност”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден и наричам това „удовлетворение”.

♦ Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея. Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам „мъдростта на сърцето”.

♦ Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.

 

Чарлс Чаплин (16 април 1889 – 25 декември 1977)

Това е част от речта на великия актьор, режисьор, сценарист и композитор Ч. Чаплин по повод 70 –та му годишнина. По това време той вече живее в Швейцария, в малкото градче Вьове със семейството си.

Източник: margaritta.dir.bg

 

 Автобиография в пет глави
 
 
1.   Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм……….нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да се измъкна.


2.  Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.


3.  Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея……………това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.


4.  Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.


5.Вървя по друга улица.


  Ньошул Кхенпо

*********

 

АНГЕЛЪТ В КЪЩАТА НА ПРИЗРАЦИТЕ

Имало едно време една къща на самия скалист бряг на морето. Тя не блестяла с архитектурно изящество или с някакво забележително историческо минало. Край нея не се тълпели туристи опиянени от нейната красота или величие. Може дори да се каже, че тя била незабележима, ако не устоявала така упорито на ураганните ветрове и огромната стихийна мощ на морето. Тя не била дори много стара, за да впечатли със своята здравина и устойчивост, но все пак достатъчно била поживяла, за да има своя история и разбира се … своите призраци.

Призраците, обитаващи тази къща, имали своя йерархия. Най-старите от тях, като: Пра-греха; Пра-вината и Пра-страха, населили този дом още при неговото изграждане. Те, от една страна, се чувствали като нейни създатели (та, нали се появили заедно с нея), а от друга – достатъчно мъдри да напътстват по-младите си събратя и да гледат със снизхождение на техните пакостливи игри.
Тези стари и мъдри призраци се чувствали покровители на къщата и нейни защитници от външния свят. И именно заради това обичали от време на време да я плашат, за да не й мине през ум да пусне още някой в този препълнен дом (според поговорката „Страх – лозе пази”), пък и защото, както казват хората: „такава им била природата”.

Един ден на вратата се почукало и най-старият и мъдър призрак на Пра-греха изпъшкал при този звук. „Ох. Сега пък, кой ли идва? Не станахме ли твърде много?! Виж ги само как се нароили тези страхове – то екзистенциални ли не бяха, то социални ли, невротични ли … чудеса. И тези вини – продължил наум да си мърмори Пра-греха – вървят като наниз на броеница ръка за ръка, поне кехлибари да бяха. А..а..а, ето го Срама, сигурно смята, че не го виждам сврян там в мрака под стълбището. Дали той е привикал някой свой роднина насам?” – разсъждавал мъдрият призрак, след което рекъл:
- Не казах ли аз, че тази къща препълнена е вече! Кой от вас примами тука нов свой събрат?

После се обърнал към вратата и викнал:
- Който и да си ти, върви си човече. Таз къща достатъчно пълна е вече. Тя не би могла да побере ни срам, ни страх, ни вина друга. Може би здрава отвън ти изглежда, но отвътре ще се напука.
(Трябва да добавим, че този призрак обичал поезията, та мерената реч не била му чужда.)
- Аз не съм Призрак – тих и твърд глас зад вратата рекъл -Отвори и ще видиш, ти човече!

Любопитството надделяло и Пра-греха отворил вратата. Пред него стояло бяло ефирно създание с белоснежни крила. Светлина струяла от безплътната му снага. С лице на младенец и на старец. Благ поглед в очите, събрал в себе си дълбината и синевата на езерото в планината, в което само небето се оглежда.
- Кой си ти? – попитал Пра-греха.
- Аз съм Ангел и моето име е Прошка. А ти кой си?
- Казвам се Пра-грях. Аз съм историята на тази къща.
- А аз съм нейното бъдеще – казала Прошката.
Пра-греха сбърчил чело и се замислил.
- Е, значи ли това, че сме братя?
- Да – казала Прошката – На нас принадлежи миналото, настоящето и безкрая.
                                                                                           

Мадлен Рафаелян

********* 

Приказка за морската звезда

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Неизвестен автор
Превод от английски Л.Господинова

*********

 Животът …е просто един лош четвърт час, съставен от прекрасни моменти.

О. Уайлд

*********

Като приемаме хората такива, каквито са, ние ги правим по-лоши, отколкото са. Когато се отнасяме с тях като че ли са такива, каквито би трябвало да бъдат, правим от тях това, което могат да бъдат.

Гьоте

*********

Ако започнеш да разбираш това, което си, без да се опитваш да го промениш, тогава това, което си, претърпява една радикална промяна.

Източна мъдрост

*********

 

Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.

Жан-Пол Сартр

*********

 

За здравата и пукнатата делва

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.

Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.

Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.

След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:

- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.

Възрастната жена се усмихнала:

- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.

Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …

Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.

Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

Пожелавам на всички мои чудати приятели да помиришат цветята от тяхната страна на пътеката.

Взето от www.spiralata.net

 

Приказката за малките жабчета

Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била  да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...

Състезанието започнало ...

Истина Ви казвам:

Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например :

"О, пътят е толкова труден!!! Те НИКОГА няма да достигнат върха."

Или пък:

"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"

Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...

... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...

Тълпата продължавала да крещи:

"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...

... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...

Това няма да се предаде!

На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !

ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?

Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

Оказало се, че...

Победителят бил ГЛУХ!!!!

Поуката от тази история е:

Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ... … защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!

Винаги мислете за силата, която носят думите.

Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!

Следователно:

 Бъдете ВИНАГИ…           ПОЗИТИВНИ!

И преди всичко:

Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!

Винаги си мислете:  Аз мога да го направя!

 Взето от www.spiralata.net